Джейсън напрегна всичките си мускули и внимателно остави чашата върху масичката.
— Какво знаеш за срещата ми с банкерите, mon ami? — попита с измамна мекота той.
Давалос огледа подробно всички шарки на жилетката му, преди да отговори.
— Да не си въобразяваше, че няма да узная? Да не си мислеше, че ще изпусна от очи единствения човек, осведомен за местонахождението на съкровището? Особено след като убих по погрешка другия! Е, къде е картата?
— Каква карта? — смая се Джейсън.
— Разбира се, че има карта! Как иначе ще намерим обратния път? Сигурно е у теб, след като не беше у Нолан.
— Аха! Значи ти си бил човекът, наел онзи Хорас да претърси жилището ми! Ще1 позволиш ли да попитам как успя да стигнеш толкова бързо до Англия?
— За какво? Това няма значение. Важното е, че ти се срещна с банкерите Беъринг и Хоуп. От този ден нататък не те изпусках от очи. А ти напусна Англия и изчезна безследно… — Давалос изглежда не забелязваше опасната неподвижност на Джейсън. Той закима с глава като човек, който потвърждава сам на себе си, че от самото начало е бил прав. — Бях сигурен, че си се върнал в Ню Орлиънс и взех първия кораб за Америка. А тебе те нямаше! Къде ли не те търсих, стигнах чак до Мексико! Връщам се с празни ръце и какво намирам? Ти си седиш най-спокойно в Ню Орлиънс и се забавляваш!
— Къде другаде да бъда? Какво да търся в Мексико? — засмя се Джейсън и отново взе чашата си.
Давалос гб нагледа недоверчиво. Като видя, че Джейсън не се кани да предприеме нищо срещу него, от гърлото му се изтръгна гневен смях.
— Я не ме прави на глупак! Знам какво сте открили с Нолан!
— И какво сме открили? — попита все така меко Джейсън. Вбесен от недвусмислената ирония в тона на стария си приятел.
Давалос изсъска:
— Сибола, седемте златни града!
Джейсън беше толкова слисан, че загуби ума и дума. Ала когато осъзна истинското значение на току-що чутите думи, едва не избухна в смях. През цялото време умираше от страх, че Давалос може да е узнал за сключването на тайния договор с Франция — а в действителност този глупак беше хукнал да гони някакво прастаро златно съкровище! Усмивката му веднага изчезна: ако испанецът наистина вярваше в седемте златни града, някои неща ставаха от ясни по-ясни.
Джейсън не можеше да откъсне очи от врага си. Заля го нова вълна на отвращение. Той беше убил най-близкия му човек; а прозрението, че го е сторил само от алчност, го накара да се разтрепери от гняв и горчивина. Успя да скрие бушуващата в душата му буря и проговори с лека усмивка:
— Изчезвай, Давалос! Махай се оттук, ако ти е мил животът!
Давалос остана на мястото си, сякаш не беше чул нищо. После обаче се взря в искрящите от гняв зелени очи и разбра. Без да каже дума, стана и се запъти към вратата. Спря на прага, обърна се отново към Джейсън и заговори възбудено:
— Няма да оставя нещата така! Един ден ти ще тръгнеш да търсиш златото, амиго, и аз ще те последвам. Няма да ми се изплъзнеш и няма да пресечеш река Сабин, без да зная. Не прави същата грешка като Нолан!
Джейсън скочи, но испанецът се спаси с бягство.
Дълго след това Джейсън не можа да се успокои. Седемте златни града, Сибола! Просто да не повярваш! Нима Блас Давалос беше толкова глупав да вярва на старите приказки! Още през шестнайсти век експедицията на Коронадо окончателно доказа, че Сибола не съществува. Джейсън поклати невярващо глава и си наля нова чаша бренди.
След няколко седмици той получи писмо от Джеферсън, в което президентът го молеше да замине за Начез и да се срещне там с Уйлям Клейбърн.
В началото Джейсън не беше особено въодушевен от незабележимия, сериозен млад мъж от Вирджиния, за когото беше чувал какви ли не невероятни истории. Запита се как енергичните, радващи се на живота французи от Луизиана ще посрещнат такъв човек. Ала след един дълъг разговор в хотела на Клейбърн той остана поразен от качествата му. Когато му предложи услугите си, Клейбърн без колебание прие. Изглежда, младежът беше наясно, че новите граждани на САЩ могат да бъдат управлявани успешно само с помощта на сътрудници, които познаваха манталитета им. Джейсън се присъедини към щаба от съветници на новия губернатор.
Както беше предвидил, френските и испански жители на Ню Орлиънс не бяха особено щастливи от факта, че на двадесети декември Клейбърн влезе в града с малък отряд от американската армия и издигна над губернаторската резиденция звездния флаг на Съединените щати.
Джейсън стоеше сред множеството, обградило двореца, и оглеждаше недоволните лица наоколо, разбирайки, че следващите дни и месеци нямаше да са никак леки за губернатор Клейбърн. Без особени намерения погледът му се насочи към един едър чернокос мъж, който разговаряше с дребната си придружителка. Двамата не бяха далеч от него и той нямаше да им обърне особено внимание, ако лицата им не бяха единствените, които изразяваха радост. Внезапно, привлечени като по магия, очите му останаха приковани в младата жена.