Тя се взираше с неприкрита нежност в едрия мъж до себе си, а той отговаряше на погледа й. Джейсън откри, че дамата е в напреднала бременност! Двамата не го забелязваха. Непознатият мъж изглеждаше много добре и беше облечен в скъпи дрехи. С изключение на наедрелия корем, Катрин беше много по-красива, отколкото я помнеше.
Лицето му се озари от злобна усмивка. Така си и знаеше, че тази малка котка ще падне на краката си! Ето го доказателството! Каква ли история беше измислила, за да омае новия си кавалер? Как беше посмяла да се омъжи отново — без да я е грижа, че все още му беше законна съпруга!
Внезапно, сякаш бе усетила погледа му, Катрин се обърна и виолетовите очи срещнаха ледения му поглед. В продължение на няколко безкрайни мига двамата стояха неподвижно — очите на Катрин разширени от неизказан ужас, устните на Джейсън разтегнати в грозна усмивка.
Той видя как ръката й се вкопчи в лакътя на непознатия и как той се наведе загрижено към лицето й. Мъжът потърси причината за страха й и коравият му поглед срещна две изпълнени с презрение зелени очи. Двамата се изгледаха в нямо предизвикателство, после тълпата се люшна и Джейсън ги изгуби от поглед. Той можа да види само как Катрин се стреми да избяга по-далеч от него, докато мъжът й спря за момент, хвърли последен гневен поглед към Джейсън и я последва.
25
С лудо биещо сърце, без да престава да поглежда назад, Катрин си пробиваше път между струпалите се хора. Боеше се, че Джейсън ще изникне зад гърба й като бог на отмъщението, ала тъмнокосият, загорял от слънцето мъж, който я настигна, беше само несъщият й брат Адам Сейнт Клер.
— По дяволите, Кейт! Защо хукна да бягаш? Все някой ден ще се изправиш срещу него и няма от какво да се страхуваш, защото ако само посмее да посегне към теб, ще го убия!
Катрин стисна ядно устни и тръгна решително към хотела, в който бяха отседнали, без да се тревожи от наедрялото си тяло. След като два пъти се спъна и едва не се строполи на паважа, Адам улови ръката й и заканително промърмори:
— Знаех си аз! Защо ли те взех със себе си в Ню Орлиънс? Ако си беше останала в Начез, където ти е мястото, нищо нямаше да се случи!
— О, не, скъпи мой! — изфуча Катрин. — Ако беше дошъл сам, непременно щеше да си уредиш среща с Джейсън и да му заявиш: „Съжалявам, че ви попречих, драги, но не искате ли да си вземете жената? Скоро ще станете баща и мястото й е при вас, нали?“
— Това не е вярно и ти много добре го знаеш — отговори засегнато Адам. — Може би наистина щях да го посетя, но само за да видя откъде духа вятърът. Бъди сигурна, че няма да те дам в ръцете му току-така!
Катрин се засрами от избухването си и призна, че Адам никога не би я принудил да напусне просторната къща в близост до Начез, която беше негова собственост, и да заживее отново с Джейсън. Макар че беше загубил ума и дума, когато двете с Жана застанаха пред прага му, прашни и изтощени до смърт от дългото пътуване. Много скоро той съумя да овладее положението. Не мина много време и двете жени се почувстваха като у дома си в ергенското му домакинство, сякаш години наред бяха живели заедно.
Тя не му разказа всички подробности на грозната история; и без това брат й трудно повярва в случилото се. Лека-полека обаче Адам узна цялата истина — от първия миг на запознанството й с Джейсън до унизителния разговор между него и Елизабет в съседната стая. Все пак Катрин не разкри цялото си сърце пред Адам: не можа да му признае, че обича съпруга си.
Отначало Адам избухна в луд гняв и беше готов да убие Джейсън. С времето обаче осъзна, че съпругът на сестра му не е единственият виновник за станалото. Освен това Джейсън беше много богат, а и бе вложил много пари в поправянето на сторената грешка — и накрая се бе оженил за, сестра му.
Адам стоеше до прозореца на хотелската стая и тези мисли за кой ли път минаваха през главата му.
— Е, какво да правим? — попита с подчертано спокойствие Катрин. — Да се връщаме ли в Начез?
Адам я изгледа недоверчиво и отговори на въпроса с въпрос:
— Ще ме изслушаш ли?
— Разбира се, че ще те изслушам, но не мога да ти обещая, че ще се подчиня на волята ти — отговори с едва забележима усмивка Катрин.
Изразът на изоставеност по лицето й го трогна до дън душа; той коленичи пред нея и улови ръцете й.