Выбрать главу

Зад гърба му се чу тих шум и Джейсън светкавично се извърна. В ръката му блесна нож. Катрин се претърколи встрани и замря. Слее няколко секунди, които й се сториха безкрайни, от гърлото на мъжа й се изтръгна кратък смях — само на метър от тях беше застанал с безизразно лице Пиещия кръв!

Огромният индианец изгледа равнодушно приятеля си и без да каже дума, се скри в мрака. Зачервена от срам, Катрин пошепна:

— Дали е бил тук през цялото време?

Джейсън вдигна рамене, зъбите му блеснаха в мрака.

— Вероятно. Пиещия кръв е най-добрият следотърсач в колоната и никой не може да направи и крачка, без той да го забележи. Но не се плаши, котенце. Той е много дискретен и се отличава с изключително чувство за такт. Доколкото го познавам, е пропуснал покрай ушите си неподобаващите за една дама изблици на удоволствие и се е погрижил никой да не ни безпокои, все едно приятел или враг.

След тази нощ Джейсън започна все по-често да търси компанията й и се отнасяше към нея внимателно и любезно. Двамата вечеряха заедно, а след това той й разказваше всевъзможни весели истории, опитвайки се да разруши хладната й сдържаност. Катрин не се поддаваше на уловките му. Седеше тихо до него, потънала в мислите си, и той трябваше само да протегне ръка, за да я докосне. Тя дори не подозираше, че Джейсън копнее да я вземе нежно в прегръдките си. Все пак разговорите им помогнаха да се опознаят много по-добре, отколкото през всичките предишни месеци.

Една вечер Джейсън заяви:

— Утре по това време ще сме достигнали целта на пътуването си. Сигурно ще се радваш да се махнеш най-после от тази неудобна кола.

Сърцето на Катрин направи огромен скок.

— Къде отиваме всъщност? — попита любопитно тя. Около устните му играеше усмивка, в която нямаше и помен от подигравка. Гласът му прозвуча почти замечтано и тя го изгледа учудено:

— Казва се Terre du Coer — Земя на сърцето. Безкрайна пустош, разположена между Начиточез и Александрия на Червената река. Наследих го от майка си, когато станах пълнолетен. Тя също го е наследила от майка си. Мястото е диво, неопитомено и неописуемо красиво. — Той я погледна и едва чуто добави: — Като теб. — Като забеляза застиналата на лицето й усмивка, побърза да обясни: — Има голяма къща с множество пристройки. Къщата е построена по времето на баба ми, а земята почти не е била обработвана. Няколко хектара гори са изкоренени за памук, но повечето е пасища. Жените от моето семейство са се омъжвали за богати мъже и не са имали възможност да направят нещо за наследството си. Ако баща ми имаше повече деца, Тер дю Кьор със сигурност нямаше да бъде приписана на мен. Но както виждаш, да си единствено дете също има своите предимства.

— Защо едва сега си решил да се заселиш там?

— Защото нямах жена.

Катрин побърза да смени темата, но беше толкова смутена, че започна да заеква. Нямаше намерение да обсъжда този въпрос с него. В смущението си изобщо не забеляза полуразвеселената, полуразочарована искра в зелените му очи.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

ТЕР ДЮ КЬОР

Лятото на 1804 година

28

Дори да доживееше до сто години, Катрин никога нямаше да забрави първата си среща с масивната, построена от тухли и дърво къща, в която щеше да изживее оставащите й дни.

Къщата беше издигната на малко възвишение и се открояваше като скъпоценен камък сред гъстата, сочна зеленина; тухлите, някога ярко оранжеви, бяха избледнели от вятъра и дъждовете. Високите дървени стълбове на първия етаж, първоначално боядисани с бледожълта боя, сега блещукаха кремави, огрени от последните лъчи на слънцето. Тер дю Кьор беше построена в годините, когато испанската баба на Джейсън е била младо момиче, и стилът й издаваше испанския произход. Извита външна стълба водеше към втория етаж. Трите страни на къщата бяха опасани от сенчеста веранда, над която беше спуснат извит покрив, фината дърворезба по парапетите бе закрита от избуялите жълти нарциси и сладко ухаещите кандилки.

От разказите на Джейсън Катрин беше подготвена да види солидна постройка — но не я очакваше в тази пустош, обрасла нагъсто с дъбове и елхи. Едва когато колоната наближи, тя забеляза, че пътеката се вие нагоре по хълма и се отваря в голяма поляна. Изоставената наглед къща изведнъж оживя. Заобиколиха ги развълнувани, смеещи се жени и деца, притичали да поздравят новодошлите.