По-късно Катрин узна, че Тер дю Кьор е повече селище, отколкото обикновена плантация; зад боровата горичка от обратната страна на къщата бяха построени цяла редица малки къщички, в които живееха мъжете, дошли с колоната, и семействата им. Почувства облекчение, когато усмихнатите черни прислужници се постараха да й създадат всички удобства след дългото и напрегнато пътуване.
Джейсън спря пред колата на Катрин, свали я на земята и я привлече в прегръдките си. Без да се интересува от любопитните погледи, той я целуна дълго и нежно.
— Добре дошла в Тер дю Кьор на моята малка смела съпруга! — проговори меко той.
Неспособна да разсъждава разумно, смутена от нежните му думи, Катрин се остави в ръцете на решителната малка жена, представена от Джейсън с името Сюзън. Качиха се на първия етаж, където мъжът й промърмори нещо от рода на: „Отивам да видя какво става“ и остави Катрин сама в просторното, хладно помещение с размери на бална зала.
Катрин огледа нерешително голите плочки на пода, простите бели стени, по които не висеше нито една картина, и оскъдните мебели. Имаше едно масивно махагоново легло с балдахин, изпъкващо още повече на фона на белите стени, стабилен гардероб, богато украсен с резба, и тоалетна масичка в същия тежък испански стил, пред която беше поставено тапицирано с червено кадифе столче. Това беше всичко. Празнотата правеше помещението още по-огромно, дори голямата, изградена от червени тухли камина в един ъгъл не заличаваше силното впечатление от големината му.
Катрин не знаеше какво да прави, затова излезе на верандата и се загледа надолу, където цареше трескаво оживление. Прислужниците разтоварваха колите и ги откарваха в навеса. Забеляза как и нейната кола изчезна зад ъгъла. Катрин усети пробождане в сърцето. Примитивното превозно средство й беше станало близко и за миг и се дощя отново да тръгне на път.
Благодарна за хладината, която цареше вътре, тя влезе в залата и се упъти към красиво резбованата двойна врата, която водеше в празна, също така огромна стая. Поклати замислено глава и се върна в първото помещение, където я очакваше излегналият се в леглото Джейсън.
— Е, харесва ли ти тук?
— Много е… огромно — отговори искрено тя.
— Сигурно. Но като го обзаведеш както трябва, ще придобие съвсем друг вид.
Откъде ще вземем мебели в тази пустош? — учуди се Катрин.
Усмивката му стана още по-широка. Без да прибягва до помощта на ръцете си, той изу тежките ботуши и небрежно ги пусна на пода.
— Почакай да видиш складовете. По едно време баба ми реши да поживее тук и нареди да докарат всевъзможни мебели. За съжаление оттогава минаха години и някои неща сигурно са се повредили, но съм сигурен, че и много са се запазили. А колите, с които дойдохме, също не бяха съвсем празни, скъпа моя.
— Затова ли ме доведе тук — за да обзаведа къщата ти и да играя ролята на домакиня? — попита уморено Катрин.
Джейсън не бързаше да отговори. Зелените му очи жадно поглъщаха стройното и тяло.
— Не, това не е единствената причина, поради която искам да си до мен.
Но Катрин нямаше намерение да се улавя на въдицата му.
— Къде е синът ми? — попита обвинително тя. — Искам да спи в моята стая.
Усмивката на Джейсън се изпари.
— Боя се, че ще имаш достатъчно задължения, защото ще спиш в едно легло с мен! Успокой се, не съм го настанил при слугите, а само няколко стаи по-нататък. Сали и Жана няма да го изпускат от очи.
— Непременно ли трябва да спя в една стая с теб?
— В момента това е единственото годно за спане легло в къщата. Надявам се, не очакваш от мен да спя на одеяло пред вратата.
Първата седмица на Катрин в Тер дю Кьор се изниза пред очите й като плетеница от хиляди пъстри картини. Джейсън намери време да я запознае с имението и се показа изненадващо любезен. В началото Катрин страдаше ужасно от горещината, преди всичко защото нямаше какво да облече за разходка, освен тежките, елегантни костюми за езда от Париж. Една сутрин Джейсън огледа замислено сгорещеното, пламнало лице, отиде да претърси складовете за един стар сандък и лично отнесе обкованото с желязо чудовище в стаята й. Катрин го отвори и зарадвано установи, че е претъпкан с детски дрехи на съпруга й. Макар повечето неща да бяха безполезни, няколко чифта бричове за езда сякаш бяха ушити специално за нея. Имаше и дузина белоснежни ленени и копринени ризи, които Жана и една от прислужничките трябваше само малко да стеснят. От този ден нататък тя започна да се появява само в дрехите на Джейсън.