Джейсън не се вълнуваше от находките й. Ала когато Катрин дни наред не престана да оплаква загубата на килима, не можа да се стърпи и й заяви:
— Защо просто не направиш списък на всичко, от което се нуждаеш! Включи и проклетия килим! Ще дам поръчките ти на Пиещия кръв и се надявам най-после да те видя доволна.
— Какво? — попита смаяно Катрин. — Нима индианецът отива в Начез?
— Не в Начез, скъпа моя, в Ню Орлиънс. Аз също имам нужда от куп неща, затова след няколко дни към града ще потегли керван от коли.
Беше ранна вечер, но двамата вече се бяха нахранили и седяха един срещу друг в голямата зала. Дългата маса беше покрита със снежнобяла покривка. Катрин беше открила прекрасната дамаска в стар сандък заедно с подходящи свещници от кристал и сребро. Тя наблюдаваше лицето на Джейсън, огряно от трепкащата светлина на свещта, и се питаше дали някой ден ще успее да се добере до истинската му същност.
Доколкото му беше възможно, той изпълняваше всяко нейно желание. Настани я в прекрасна къща, остави я да управлява домакинството, както намери за добре. Имаше достатъчно прислужници, беше задоволена с всичко необходимо. И не я тормозеше с изискванията си.
Естествено тя знаеше, че плантацията го държи в постоянно напрежение. Дни наред бе работил по изкореняването на горите; стадата говеда, които пасяха свободно наоколо, трябваше да бъдат белязани; част от добитъка трябваше да бъде отделен и изпратен на пазара в Ню Орлиънс. Джейсън беше зает през целия ден и Катрин се питаше дали само това е причината, че вече не идва нощем при нея.
— Мога ли да дам едно писмо на Пиещия кръв? — прекъсна настъпилата тишина тя.
Джейсън се напрегна, макар и незабележимо, измери я с изпитателен поглед и попита:
— На кого си решила да пишеш?
— Мама може да пристигне всеки ден и трябва да я уведомя къде живея. Нека индианецът отнесе писмото в Ню Орлиънс, а там със сигурност ще се намери човек, който да го достави в Начез. Рейчъл ще отседне в плантацията, където ме намери.
Джейсън презрително изду ноздри.
— В къщата на любовника ти! Смяташ ли, че това е проява на добър вкус?
Лицето на Катрин се покри с червени петна. Дощя й се да изкрещи истината в лицето му, но преглътна напиращите на езика й ядни думи и тихо попита:
— Мога ли да му дам писмото?
Джейсън изпи на един дъх виното си и отговори хладно:
— Защо не? — Следващите му думи бяха повече от изненадващи: — Защо не поканим Рейчъл при нас? Какво да прави в Начез, щом ти живееш тук?
— Наистина ли? — попита задъхано Катрин. — Ти нямаш нищо против?
— Не, нямам нищо против — отговори с измъчена усмивка Джейсън. — Обикнах майка ти от пръв поглед. Освен това ми се струва, че имаш нужда от женска компания.
Катрин го изгледа недоверчиво, но в следващия миг лицето й се озари от щастлива усмивка. Джейсън сведе очи, усетил болезнено пробождане в сърцето. Защо жена му не го удостояваше никога с тази усмивка?
29
Когато след два дни Пиещия кръв потегли на път, в багажа му беше писмото на Катрин.
Макар и бавно, обзавеждането напредваше. Най-красивите килими от складовете, непострадали от времето, бяха изнесени, проветрени и почистени и вече красяха мраморните и дъсчени подове. Тапицирани мебели, на пръв поглед готови за боклука, бяха покрити с нови калъфи, ушити от сръчните ръце на прислужничките. На прозорците висяха великолепни завеси.
Една сутрин, когато работата на полето не вървеше, Джейсън реши да се върне в къщи по-рано от обикновено. Първо едно от впрегатните животни започна да куца и трябваше да го заменят с друго, което обаче упорито отказа да тегли насечените трупи. После пък се скъса едно от въжетата, с които измъкваха от земята пънове и корени. Когато на хоризонта се надигнаха заплашителни черни облаци, Джейсън реши да не предизвиква повече съдбата. На следващия ден щяха да започнат отново с пресни сили.
Джейсън подаде шапката си на портиера и тръгна по хладния коридор, извеждащ в двора. Знаеше, че по това време на деня Катрин обича да седи под сянката на дърветата, но днес просторният вътрешен двор беше пуст. Понечи да се върне в къщата, когато забеляза Никълъс, който тъкмо правеше първите си крачки. Малкият се държеше за долния перваз на фонтана и бавно напредваше, но след малко се измори и тупна на твърдия каменен под.