— Този път имаше късмет — повтори глухо той, — но следващия път няма да ми избягаш!
Когато Джейсън се върна в къщата, Катрин захвърли пушката на пода, хукна към него и скри лице на гърдите му.
— О, Джейсън, едва не умрях от страх! Какво иска този ужасен човек?
Джейсън я притисна в обятията си и зашепна в косата й.
— Няма нищо, малката ми. Давалос е негодник и вярва, че имам нещо, което му трябва.
Катрин го погледна изпитателно.
— Имаш ли това нещо? — попита тихо тя.
— Не. Но това няма да го спре. Сигурно ще дойде отново. Упорит е като магаре и предчувствам, че някой ден ще се наложи да го застрелям. Бог знае, че бих искал да го избегна, но има определена граница за онова, което може да понесе един мъж. Давалос отдавна я е прекрачил.
— Щом трябва да го убиеш, защо не го направи веднага? — попита възбудено Катрин. — Имаше чудесна възможност да го сториш.
— Защото ти също можеше да пострадаш, моя огнена малка любима, можеха да пострадат и много други хора! Давалос иска само мен, освен това му трябвам жив. Докато къщата е пълна с въоръжени мъже, той няма да се осмели да дойде отново. Ще се помотае малко наоколо и ще си иде.
— Откъде си толкова сигурен? Нали сам каза, че е голям инат?
Джейсън се поколеба за миг и сякаш се посъветва със себе си. После я хвана за ръка и я отведе в кабинета си. Разположи се на широкия кожен диван, притегли я на скута си и нежно я прегърна.
— Ако искаш да разбереш какво стана днес и защо Давалос не е в състояние да ме уплаши, трябва да се върна доста години назад — започна разказа си той. Лицето му беше сериозно и вглъбено. — Блас Давалос и аз израснахме заедно, макар и с известни прекъсвания, но може да се твърди, че сме приятели от най-ранните си години. Познавам го, откакто се помня. Играехме заедно в Бове, плантацията на дядо ми, обикаляхме на коне целия имот на баща ми във Вирджиния. Дружбата ни продължи и когато след години аз отидох в най-добрия английски интернат Хароу. Върнах се и всичко беше както преди. — В погледа му се четеше смущение. — Баща ми и майка ми непрестанно се караха. Блас обаче имаше родители, които много се обичаха. Завиждах му… — Следващите думи бяха внимателно подбрани: — Мисля, че щяхме да си останем приятели, ако семейството му не беше загубило цялото си състояние след няколко неуспешни реколти индиго. Трябваше да продадат всички насаждения и животът им се промени из основи. Повечето пари отидоха за покриване на дълговете, родителите му се върнаха в Испания. — Джейсън спря за миг, потънал в мислите си. Катрин не настоя. Знаеше, че съпругът й вижда пред себе си друг, по-млад Давалос. Когато заговори отново, гласът му беше твърд: — Давалос открай време се захласваше по униформите и за щастие бе успял да получи офицерски патент, преди семейството да бъде сполетяно от голямото нещастие. Но има разлика, когато си лейтенант от испанската армия с богати родители зад гърба си и когато се налага да живееш от заплатата си, нали? Това го притесняваше и скоро започна да гледа на загубата на плантацията като на свой личен провал. — Джейсън помълча малко и се усмихна меланхолично. — Прости ми, че описвам всички тези подробности, но искам да проумееш що за човек е Давалос. След като загуби плантацията и парите, той опита какви ли не начини да си ги възвърне. Бог знае, че методите му не бяха особено изискани. Знам от сигурно място, че е приемал и давал подкупи. Ала онова, което за кратко време го лиши от всичките му приятели, беше завистта. Тя го подтикна да извърши всевъзможни подлости, да мами хората, които имаха повече късмет в живота от него. Ние с дядо имахме късмет, защо само година, преди насекомите да унищожат индиговата реколта, засадихме захарна тръстика и памук — точно година преди нещастието! Е, стана така, че двамата с Давалос все по-често се хващахме за косите, докато от дружбата ни не остана и следа. Той обича да говори за старите времена, но знае не по-зле от мен, че всичко това е минало. Преди две години го предизвиках на дуел и за малко не го пратих на оня свят.
— И каква беше причината за дуела? — попита възбудено Катрин.
Макар че въпросът беше съвсем невинен, Джейсън сякаш се скова. Вирна дръзко брадичка и сърдито изръмжа:
— Това не засяга никого.
Не искаше да отговори толкова грубо, но споменът за смъртта на Нолан продължаваше да го измъчва. Все още не беше в състояние да говори за това. Един ден може би щеше да й разкаже за младия мъж, който бе обожавал своя приятел като полубог. Само не сега.
— Само попитах — промърмори засегнато Катрин. — Не е нужно да крещиш така.
Джейсън я притисна по-силно до себе си.