Вярно, че го беше видял само веднъж, но никога нямаше да забрави лицето му. В сърцето му се надигна луд гняв. Запъти се решително към каретата, за да посрещне както подобава съперника си, но веднага се овладя, улови протегнатите ръце на Рейчъл и ги вдигна до устните си.
— Скъпя. Рейчъл — приветства я с искрена обич той, — не можете да си представите с каква радост ви посрещам в дома си. Съжалявам, че не можах лично да ви придружа дотук. Надявам се, че не сте твърде уморена от пътуването.
Чаровната й усмивка болезнено му напомни за Катрин.
— Не, съвсем не. Радвам се да ви видя отново, Джейсън. И съм щастлива, че най-после намерихте Катрин. — Тя се огледа очаквателно и попита: — Но къде е тя?
Джейсън притисна ръце до гърдите си и направи опит да се усмихне.
— Както изглежда, отново успя да ми избяга.
Усмивката й замря.
— Пак ли?
Джейсън само кимна. Мълчаливият, но настойчив интерес на младия мъж, застанл само на крачка от Рейчъл, го вбеси и той му хвърли предизвикателен поглед.
Адам отговори на погледа му студено и враждебно. Ама че съпруг си е намерила Кейт, каза си развеселено той. Очевидно сестра му не бе сметнала за нужно да разкрие на мъжа си цялата истина.
Внезапно остротата изчезна от погледа на Джейсън. Най-после имаше възможност да сравни чертите на Рейчъл с тези на Адам.
— Нима имам честта да се запозная с брата на Катрин? — попита почти кротко той.
Рейчъл се усмихна принудено.
— Колко съм глупава! Как можах да забравя, че вие двамата още не се познавате! Адам, ти сигурно вече си отгатнал: това е Джейсън Севидж, съпругът на Катрин.
Адам и Джейсън си стиснаха ръцете с недоверчива предпазливост. Джейсън не знаеше дали да се радва, или да се гневи — да се ядоса на Катрин, която го бе оставила да се мята безпомощно на въдицата, без да му е разкрила истината за въображаемия си любовник. Ала когато откри съчувствената ирония в очите на Адам, не можа да се удържи и избухна в смях.
— Само ако знаехте какво изтърпях с малката ви сестричка! Тя е цяло зверче!
— Разбира се, че знам! Кейт открай време си е своенравна и капризна.
Пиещия кръв беше наблюдавал внимателно двамата мъже и вече можеше да изчезне необезпокоявано в мрака. Рейчъл развълнувано местеше очи от единия към другия. Адам беше висок почти колкото Джейсън, но по-строен.
— Правилно ли ви разбрах? — прекъсна мълчанието той. — Наистина ли Катрин е успяла отново да изчезне?
Временното облекчение на Джейсън отстъпи място на унинието.
— Така е — призна тихо той. — Но не се тревожете! Този път знам къде се е скрила и не след дълго ще я доведа в къщи. — Той хвърли предупредителен поглед към Адам, за да му покаже, че успокоителните думи са предназначени за Рейчъл. После се обърна към тъща си и направи опит да се усмихне. — А аз съм ужасен домакин. Как можах да ви оставя толкова дълго навън! Заповядайте, влезте! Първо ще ви покажа стаите ви. Ще си отпочинете и после можем да поговорим отново.
Джейсън въведе Рейчъл и Адам в къщата и с учудване установи, че баща му е изчезнал. Защо ли се държеше така странно? Подобно поведение не беше обичайно за него. Най-вероятно е отишъл да се погрижи за стаите, каза си Джейсън и предостави Рейчъл на грижите на чакащото слугинче.
Адам отклони поканата да разгледа стаята си; гореше от нетърпение да узнае нещо повече за изчезването на Катрин. Джейсън го отведе в големия салон и му предложи едно питие. Двамата мъже се разположиха удобно в кожените кресла и Джейсън попита:
— Искате да чуете подробности, нали?
Адам кимна и Джейсън започна да разказва. Не успя да свърши, когато вратата се разтвори с трясък и в салона нахлу Гай Севидж. Адам и Джейсън скочиха стреснати, но възрастният мъж беше толкова зает със себе си, че изобщо не забеляза госта. Спря пред сина си и измъчено извика:
— Трябва да поговоря с теб! Има нещо, което най-сетне трябва да узнаеш.
Джейсън огледа внимателно баща си, после се обърна към Адам и изведнъж проумя как стоят нещата.
— Мисля, че вече знам какво искаш да ми кажеш — отбеляза невъзмутимо той.
— Откъде знаеш? — смая се Гай.
Джейсън поклати глава. Следващите му думи прозвучаха тържествено:
— Татко, представям ти Адам, брата на Катрин.
Лицето на Гай побеля като платно. Не беше очаквал да види младия човек в стаята. Адам забеляза, че тук ставаше нещо неразбираемо, и се смути.
— Има време за официално представяне — проговори учтиво той. — Ако баща ви желае да говори с вас на четири очи, ще продължим нашия разговор след малко.
Гай положи усилия да се овладее, протегна му механично ръка и промърмори: