Маргарет се повдигна на пръсти и обви ръце около врата на Данте, привличайки главата му към себе си, за да достигне устата му. В мига, когато нейните устни докоснаха неговите, Данте разбра, че е допуснал ужасна грешка. За разлика от Есме, Маргарет беше правила това с безброй мъже, докато Есме принадлежеше само на него. В сърцето си той знаеше, че никой друг не я е докосвал.
Устните на Маргарет бяха топли и подканващи. Тя отвори уста за него и когато той отказа поканата, проникна между устните му с езика си и навлезе дълбоко и устата му. Вкусът й му беше чужд, не му хареса. Даже мирисът й го отблъсна. Беше тежък, задушаващ. Тялото й беше твърде пълно, гримът й — прекалено тежък.
Тя не беше Есме.
Поставяйки ръце на раменете на Маргарет, Данте я отдели от себе си.
— Това няма да стане, милейди.
Маргарет му отправи поглед, от който по-дребен мъж би се строполил на колене.
— Какъв мъж си ти? — предизвика го тя. — Правили сме го преди, ако си спомняш.
— Сега съм женен.
— Откога това има значение за мъже като тебе?
— Мъже като мене — повтори Данте, ненавиждайки тези думи. — Не съм безгрижният циганин, когото познаваше. Сега имам отговорности.
— Както и повечето мъже тук тази вечер — изсумтя Маргарет.
— Съжалявам. Кажи на Брукуърт, че ще се срещнем с него друг път.
И той се запъти към вратата.
— Страхливец — изсъска Маргарет.
Данте спря, извърна се и прониза Маргарет със спокоен поглед.
— Лека нощ, милейди.
Отвори вратата и излезе в коридора. Викът на Маргарет проехтя след него:
— Копеле.
Есме не можа да заспи. Данте й липсваше. След само един ден брак светът й се беше разпаднал. Всичко, което беше искала да направи, беше да защити Данте. Беше сметнала, че щом той научи, че Калвин не е убиецът, ще потърси друг заподозрян. Тъй като Данте отказа да я изслуша, истинският убиец беше свободен да удари отново.
Часовникът над камината удари полунощ. Скоро след това тя чу стъпките на Данте в коридора. Затаи дъх, когато той спря пред вратата й. Дъхът й излезе с разочаровано свистене, когато той отмина. Искаше й се той да спре, да отвори вратата, да дойде в леглото й и да се люби с нея. Но той не го направи. Ами ако вече никога не пожелаеше да се люби с нея?
Тя беше прекалено обзета от угризения, за да заспи. Не защото мислеше, че е постъпила погрешно, а защото Данте отказваше да се вслуша в логиката и я беше обвинил, че го е предала. С кого е бил тази вечер? С жена ли? Бяха ли се надсмивали над нейната неспособност да задържи интереса на съпруга си само след един-единствен ден брак?
Болезнените й мисли престанаха, когато чу вратата на спалнята да се отваря и щракването на резето, поставено отново на място. Тихи стъпки приближиха към леглото. Тя позна мириса на Данте, мирис, който не би могла да забрави. Свещта на нощното шкафче пламна. Есме се облегна на таблата на леглото.
Данте се извисяваше над нея със строго лице и очи, тъмни като грях.
— Ти си моя съпруга — изрече той.
— Изненадана съм, че го помниш.
Той приседна на ръба на леглото.
— О, помня, проклета да си.
Есме се взря в него.
— Пиян ли си?
Данте протегна дясната си ръка.
— Трезвен съм като съдия.
Силен мирис на цветен парфюм повя към нея от раздърпаното му облекло. Вратовръзката му беше накриво, жакетът беше откопчан, полите на ризата му бяха измъкнати от панталоните. Гневът на Есме пламна.
— Бил си с жена. Смърдиш на нейния парфюм.
Една тъмна вежда се вдигна нагоре.
— Колко проницателно от твоя страна да го забележиш.
— Ако си ме събудил, за да се хвалиш, нямаше нужда. Не съм очаквала друго от тебе. Излез и ме остави да спя.
— Ти си моя съпруга — повтори той. — Мисля, че вече говорихме по тази тема. — Есме беше озадачена. Какво искаше Данте от нея? — Искам да се любя с тебе.
Това наистина я изненада.
— Колко жени ти трябват, за да те задоволят?
— Обещах ти нещо, когато се оженихме. Не съм нарушил това обещание.
Изявлението му зашемети Есме.
— Да не би да искаш да кажеш, че не си имал жена тази нощ?
— Никога не лъжа. Получих предложение, но го отклоних.
— Нейната миризма е по тебе.
— Отидох си.
— Защо?
Той отвърна поглед.
— Не съм сигурен. Трудно ми е да го обясня.
— Може би не съм ти безразлична — осмели се Есме.
— Може би, въпреки че ми е трудно да го призная точно сега. Ти отиде при Лонсдейл против желанието ми и заложи брака ни на едно фалшиво предположение. Ами ако той се беше опитал да те нарани?
— Но не го направи. И заложих брака ни на нещо, което вярвам, че е истина.
Той поклати глава.
— Мислех… Надявах се…
— На какво си се надявал?
Тя затаи дъх, молейки се за думите, които искаше да чуе. Юмруците му се стегнаха, челюстта му също.
— Не знам. Ти си ме омагьосала, няма друго обяснение. Ти си единствената жена, която искам в леглото си.
Той посегна към нея и я привлече в прегръдките си. Есме набръчка нос и го отблъсна.
— Не искам да се любя с мъж, който вони на парфюма на друга жена.
— По дяволите, Есме, казах ти истината. Защо си така трудна?
— Ти си труден. Вярваш ли ми за Калвин? Ще потърсиш ли други заподозрени за убийството на дядо си? — Тя го изгледа свирепо. — Не аз се изнесох от стаята ни.
— Бях раздразнен и действах прибързано. Макар че не ти вярвам, когато става дума за Лонсдейл, нямам желание да се откажа от единственото, което ни прави щастливи.
Сърцето на Есме умря. Беше се надявала на повече.
— Съжалявам, Данте, това не е достатъчно. Ако си искал да се сдобрим, трябваше да дойдеш при мене без миризмата на друга жена по себе си.
— Аз не… — започна Данте.
Но протестът умря в гърлото му, когато осъзна, че Есме имаше право. Няма значение, че не беше спал с Маргарет — намерението беше налице и нейната миризма беше налице, за да го докаже.