— Може би, въпреки че ми е трудно да го призная точно сега. Ти отиде при Лонсдейл против желанието ми и заложи брака ни на едно фалшиво предположение. Ами ако той се беше опитал да те нарани?
— Но не го направи. И заложих брака ни на нещо, което вярвам, че е истина.
Той поклати глава.
— Мислех… Надявах се…
— На какво си се надявал?
Тя затаи дъх, молейки се за думите, които искаше да чуе. Юмруците му се стегнаха, челюстта му също.
— Не знам. Ти си ме омагьосала, няма друго обяснение. Ти си единствената жена, която искам в леглото си.
Той посегна към нея и я привлече в прегръдките си. Есме набръчка нос и го отблъсна.
— Не искам да се любя с мъж, който вони на парфюма на друга жена.
— По дяволите, Есме, казах ти истината. Защо си така трудна?
— Ти си труден. Вярваш ли ми за Калвин? Ще потърсиш ли други заподозрени за убийството на дядо си? — Тя го изгледа свирепо. — Не аз се изнесох от стаята ни.
— Бях раздразнен и действах прибързано. Макар че не ти вярвам, когато става дума за Лонсдейл, нямам желание да се откажа от единственото, което ни прави щастливи.
Сърцето на Есме умря. Беше се надявала на повече.
— Съжалявам, Данте, това не е достатъчно. Ако си искал да се сдобрим, трябваше да дойдеш при мене без миризмата на друга жена по себе си.
— Аз не… — започна Данте.
Но протестът умря в гърлото му, когато осъзна, че Есме имаше право. Няма значение, че не беше спал с Маргарет — намерението беше налице и нейната миризма беше налице, за да го докаже.
19
Данте изхвръкна от спалнята на Есме силно раздразнен. Да го изпъди собствената му съпруга… това беше унизително преживяване. Проклета да е Маргарет, задето миришеше като евтина курва. Не обвиняваше Есме, че го бе отблъснала, но все пак го заболя. Тъй като беше твърде късно, за да поръча вана, той се възползва от каната с топла вода и кърпите, които Симпсън му беше приготвил. После облече халат и седна на един стол, втренчен в догарящата жарава в камината, докато премисляше всичко, което Есме му беше казала.
В ума му започнаха да се оформят съмнения. Сгрешил ли е относно Лонсдейл? Но ако виконтът не е виновният, тогава кой може да бъде и защо? Не му хрумваха никакви отговори.
От обърканите мисли го заболя глава. Той стана и се заразхожда. Това обаче не му помогна. Стаята, където спеше Есме, го привличаше. Без никакво съзнателно намерение той излезе от стаята си и се прокрадна в спалнята на Есме. Приближи се към леглото. Тя спеше. Пращящата свещ даваше достатъчно светлина, за да му позволи да се вгледа в нежните очертания на лицето й. Тя изглеждаше невинна като дете, прекалено невинна, за да допусне, че е заговорничила с Лонсдейл.
Поддавайки се на крещящата нужда да я прегърне, той се измъкна от халата си и останал гол, се вмъкна в леглото при нея. Ръцете му я обгърнаха. Тя измърмори нещо неразбираемо и се сгуши в него. Очарован, че Есме е там, където й беше мястото, той затвори очи и се унесе в сън.
Есме се събуди призори, беше й твърде топло и удобно, за да отвори очи и да започне деня си. Протегна крака, ахвайки изненадано, когато осъзна, че не е сама. Очите й се отвориха. Ръцете на Данте я прегръщаха, твърдото му тяло топлеше гърба й.
— Данте!
— Тук съм, любов моя. Ти се събуди — хубаво. Чаках те да се събудиш.
Той я усети да застива в ръцете му.
— Защо?
— Много мислих, след като ме изгони снощи.
Тя се размърда в прегръдките му със замислени виолетови очи.
— Взе ли някакво решение?
— Да. Не ми харесва да спя сам.
Разочарование ли видя в изразителните й очи?
— Какво друго?
— Въпреки всичко, което съм заявил досега, искам да ти повярвам.
— Никога не съм те мамила.
— Реших да приема съвета ти и да потърся другаде убиеца на дядо ми. Ако си склонна да рискуваш нашия брак заради невинността на Лонсдейл, може би трябва да те послушам. Познаваш го по-отдавна от мене.
Есме се надигна на лакът, лицето й се обля в щастие.
— Не знаеш колко съм се молила за доверието ти. Никога не съм правила нещо, с което да ти навредя, и никога няма да постъпя така. Аз… — гласът й трепна, — обичам те, Данте. Въпреки че не ме обичаш, никога няма да спра да те обичам.
— Малко глупаче такова — измърмори Данте. — Влюбих се в тебе още преди да узная името ти. Обичах те въпреки всичките ти оскърбления и снизходителни забележки за циганската ми кръв. Нищо от това, което си направила дотук, не е променило чувствата ми. Но да ти вярвам е по-трудно, отколкото да те обичам.
— Какво те накара да се решиш да ми повярваш?
— Разбрах, че ако нашият брак трябва да получи шанс, аз трябва да ти дам и доверието си, също както любовта си. След като се скарахме, бях наранен и исках да те нараня. Единствената причина, поради която излязох снощи, беше, за да ти докажа, че не се нуждая от тебе в живота си.