— И доказа ли го?
— Не. Разбрах, че любовта ми е истинска, когато лейди Харисън не можа да ме привлече в леглото си. След като се върнах у дома и ти ме изпъди, мислих много. Запитах се дали мога да обичам жена, на която не вярвам. Мислих дълго и упорито по този въпрос и осъзнах, че любовта и доверието вървят ръка за ръка. За да имаш едното, трябва да имаш другото.
Ридание задави Есме.
— Не знаеш колко дълго чаках да те чуя да казваш тези думи. Разбрах, че съм казала неща, с които съм те наранила, и дълбоко съжалявам. Онова, което има значение сега, е да се обичаме и да си вярваме. Ние можем да работим заедно, за да разнищим тайната около убийството на дядо ти, преди да се случи още някое покушение срещу тебе.
Данте беше прекарал часове наред, опитвайки се да си представи кой, освен Лонсдейл би имал полза от неговата смърт, но без успех. Макар че каза на Есме, че Лонсдейл може да е невинен, не очакваше да намери нови заподозрени.
— Нищо няма да ми се случи, любов моя.
Той прочисти разума си от всичко, с изключение на Есме — тялото й в ръцете му, топлата й женствена плът, притисната о неговата, сладко заоблената й уста, която се молеше за целувките му. Тя сигурно беше прочела мисълта му, защото хвана главата му с две ръце и приближи устата му към своята. Данте нямаше нужда от повече насърчение. Цял живот беше чакал безусловната любов, която Есме му даваше. Да я има в прегръдките си, жадна за него, това беше благословия, която решително не заслужаваше след пропиляната си младост. И той прие с дара на любовта й с благодарност.
Целуна сладките й устни, запалвайки пламък, който знаеше, че никога няма да угасне. Мълния прескочи между двамата, пронизвайки ги с интензивността си. Устата му похищаваше нейната, ненаситно и властно. Овладя го жажда, толкова голяма, че заплашваше да го погълне.
Данте отметна завивките, устата му се отдели от нейната само колкото да свали нощницата й и да я хвърли настрана. Тогава той я обърна по корем. Есме изпъшка под него, докато устата му започваше бавното си пътешествие по извиващото се под него тяло. Той спря за малко, за да отдаде почит на двете хълмчета на седалището й, а после пропътува с целувки надолу по краката й, като спря, за да близне нежно ямките зад коленете й.
Той хвана седалището й, повдигна я на колене, разтвори бедрата й и се настани между тях. Навеждайки се над нея, стигна с устни по пътечката на гръбнака й чак до тила, събра гърдите й и нежно стисна зърната й.
Ръцете му се отделиха от гърдите й, за да погалят издигнатото й седалище с пръсти, които минаха по оголената цепнатина на секса й. Членът му реагира силно на миризмата на женска възбуда. Цялата кръв, като че ли беше напуснала мозъка му и се беше събрала в нарастващата му ерекция. Ако беше егоист, щеше да проникне в нея и бързо да достигне до удовлетворение, но неговото удоволствие идваше от това, да даде наслада на Есме. Поемайки си дъх, за да се успокои, той успя да съхрани частица от самоконтрола си.
Тръпка на очакване се плъзна по гръбнака на Есме, когато почувства пръстите на Данте да я отварят, да я проучват и да се пъхват в ароматния отвор на тялото й. Тя искаше да крещи, да го моли да влезе в нея, но в същото време искаше да вкуси онова, което той правеше с пръстите си. Когато той намери набъбналата пъпка под гънката от плът, която я скриваше, тя наистина извика. Той започна да я гали, докато тя не се залюля на ръба на съдбовния срив, и после пръстите му се оттеглиха от нея.
— Данте!
Тя изохка името му.
— Тук съм, любов моя.
Той приближи члена си до отвора й, а после проникна и започна да влиза и да излиза, стигайки до края, за да се дръпне и след това да навлезе още по-навътре, всеки път все по-дълбоко и по-силно.
— Хайде с мене, любов моя, почти накрая си — подкани я Данте.
Той се наведе над нея, плъзвайки ръце около гърдите й, обгръщайки ги с дланите си, търкайки зърната й между палеца и показалеца. Насладата беше толкова силна, че Есме се втурна към кулминацията така, сякаш никой не би могъл да я спре. Усети го да навлиза и след това да замръзва, заровен дълбоко в нея, страшно дълбоко, отнасяйки я със себе си във водовъртеж на неутолима страст, която ги заля с такава сила, че душите им станаха едно. Тя чу Данте да шепне името й, нежно и благоговейно, и усети набъбналия му член да се изпразва с безумна сила в нея. Тогава свърши, присъединявайки се към него в екстаза му.
Тя изкрещя, притискайки седалището си към слабините му, докато той изливаше радостта и любовта си в нея. Коленете й омекнаха под нея и Данте я последва. Сякаш останала без кости, тя се отпусна под него, вкусвайки тежестта му върху себе си, топлината на сливането им, която още пулсираше във вените й, разкоша да го чувства, който беснееше в нея.