— Може да се каже — отговори Данте. — Не знам какво съм видял у Маргарет. Запознах се с нея на един панаир преди няколко години. Това, че една благородничка би могла да намери един циганин привлекателен, беше замайващо изживяване за мене, затова приех поканата да посетя леглото й. Скоро разбрах, че не е единствената отегчена благородничка, жадна за ласките на цигански любовник.
— Чувах слухове за буйния цигански любовник чак на север до Йорк. Много си пътувал.
Данте вдигна рамене.
— Циганите пътуват. Но сега съм женен за жена, която… — Той погледна плахо към Брукуърт. — Обичам съпругата си.
Брукуърт едва не изпусна напитката си.
— Кога стана това? Смятах, че бракът ви е по сметка.
— Влюбих се още първия път, когато видях Есме. Беше на Бедфордския панаир. Дори не знаех името й. Целунах я. Това е дълга история, с която няма да те отегчавам. Но сега жени като Маргарет вече не ме интересуват. Дойдох снощи с тебе, защото бях сърдит, но не можах да довърша каквото бях започнал.
— Още ли си сърдит?
Данте се ухили.
— Не, но няма да те отегчавам с тези подробности. Достатъчно е да кажа, че ние с Есме сме в пълна хармония. Радвам се, че си тук. Исках да говоря с тебе за Лонсдейл. Есме вярва, че той е невинен. Изтъкна няколко смислени аргумента в негова полза, но още не съм напълно убеден. Все пак й обещах, че ще потърся убиеца другаде.
Брукуърт изгълта брендито си и остави чашата.
— Къде да го търсиш? Кой друг ще има полза от смъртта на дядо ти?
— Какво знаеш за Бартоломю?
— Адвоката? Не много. Той беше адвокат и финансов съветник на дядо ти години наред. Никога не съм чул нищо излагащо за него. Виждал съм го в зали за хазарт, но това е всичко, което мога да кажа за него. Както и да е, той е дискретен в делата си. Защо питаш? Подозираш го в измама ли?
— Не, не наистина. Той е уважаван адвокат. Сигурен съм, че може да обясни несъответствията във финансовите доклади, които ми е изпратил. — Данте извади часовника от джоба на жилетката, си и го погледна. — Почти обед е. Обещах на Есме да се присъединя към нея за обед. Отиваме на езда в парка днес следобед.
Брукуърт стана.
— Ако не възразяваш, ще продължа да наблюдавам Лонсдейл. Той все още е главният ни заподозрян.
След като Брукуърт си тръгна, Данте написа бележка до Бартоломю и я прати по Граймз. После се присъедини към Есме, дядо си и баба си в трапезарията, за да обядват заедно. Поради някаква причина Карлота изглеждаше разсеяна и нервна.
— Нещо не е наред ли, бабо? — запита Данте. — Изглеждаш ми разтревожена. Разходката мина ли добре?
— Видях всичко от Лондон, което исках да видя — отвърна Карлота. — Предпочитам мириса на трева и дървета, и храна, която се готви на открит огън. Но не това ме безпокои.
— Тревожите се за Данте, нали? — запита Есме. — Знаете ли нещо, което ние не знаем?
— Не е нещо, което да знам, а го чувствам, сетивата ми го казват. Не излизай днес, Данте.
Той се усмихна на Карлота.
— Не се тревожи за мене бабо.
— Може би не трябва да отиваме на езда днес следобед — предложи Есме.
— Глупости — отвърна Данте. — Какво ще ми се случи в парка? Няма да променям живота си, за да угодя на някого, който може би ме преследва или не ме преследва.
— Баба ти е мъдра жена, Данте — предупреди го Шандор. — Трябва да я послушаш.
— Трябва да изведа съпругата си на езда — настоя Данте. — За да ви угодя, ще взема пистолет и много ще внимавам.
Есме се накани да протестира.
— Данте, може би…
— Не, любов моя, отиваме да яздим и това е. — Той се изправи. — Ще се видим във фоайето след един час.
— Данте винаги е бил упорит — каза Карлота, след като Данте излезе.
— Можете ли да ми кажете нещо по-точно? — запита Есме.
Карлота въздъхна.
— Не. Просто имам някакво чувство. Отровните изпарения, които се въртят около Данте, стават по-черни и по-плътни, страхувам се, че изригването на тези тъмни сили е неминуемо.
— Какво мога да направя?
— Това е нещо, което Данте трябва сам да направи. — Тя се усмихна, поглеждайки Есме в очите. — Усещам ново разбиране между тебе и Данте. И двамата излъчвате щастие.
— Ние наистина сме щастливи — потвърди Есме. — Преодоляхме различията си тази сутрин. Той ме обича и аз го обичам. Няма какво да ни попречи да имаме дълъг и щастлив живот, освен… — Следващите й думи избликнаха с внезапно ридание. — Не знам какво бих правила без него.
— Сигурен ли си, че искаш да направиш това? — запита Есме, преди двамата с Данте да излязат от къщата, за да отидат на езда.
— Напълно. Няма да се крия, любов моя. Искам да примамя убиеца на открито.