— Имаш ли с какво да се пазиш?
Той потупа джоба си.
— Имам пистолет в джоба и нож в обувката. И за да сме в безопасност, понеже и ти ще си с мене, помолих Граймз и Джордан да ни следват. Те са най-яките ни лакей. Готова ли си?
Конете им ги чакаха на застланата с чакъл алея. Есме потупа носа на кобилата си, преди да се качи с помощта на Данте. Той се метна на седлото на собствения си кон и двамата потеглиха. Есме погледна назад, докато двамата препускаха по улицата, и видя двамата лакеи да яздят малко зад тях.
Денят бе хладен, влажен и мрачен, но това не охлади ентусиазма на Есме за разходката. Чудесно беше отново да язди. Не беше яздила кобилата си, откакто беше напуснала провинцията. Нито тя, нито друг от малката компания забелязаха мъжа, който следваше Граймз и Джордан на дискретно разстояние.
Влязоха в парка и тръгнаха в лек галоп по Ротън Роу. Движението днес не беше голямо, заради времето, предположи Есме, но се чувстваше по-свободна, отколкото от много време насам. Лека мъгла оросяваше лицето й, придавайки й сили, което я накара да се почувства малко безразсъдна.
— Ще стигна първа до дърветата — предизвика го тя.
— Трябва да се движим заедно — изрече Данте, но вече беше късно.
Есме беше пришпорила кобилата си. Като изруга полугласно, той препусна в галоп след нея. Въпреки неудоволствието му не можа да не се възхити от стойката й.
Яздеше, сякаш беше родена на седлото. Яздеше като циганка. Това беше най-големият комплимент, който би могъл да й поднесе.
Данте почти я беше настигнал, когато раздвижване в храсталаците отляво привлече вниманието му. Той дръпна рязко юздите на Кондор. Конят се изправи на задните си крака и след миг Данте го подкара към храсталака. Чу изпукване, разбра какво е и се сниши над шията на коня. Куршумът изсвистя над главата му. Данте стигна колкото можа сред бодливите храсти, без да нарани коня си, а после слезе, продължавайки следенето пеша. Зърна някакъв мъж да тича сред храстите, но скоро го изгуби от поглед.
— Милорд, добре ли сте?
— Нищо ми няма, Граймз. Остани, където си. Скоро ще изляза оттук.
Есме беше вече се присъединила към загрижения лакей, когато Данте поведе Кондор обратно към пътеката.
— Какво стана? — запита Есме. — Ранен ли си? Чух изстрел. — Тя закърши ръце. — Знам си, че трябваше да послушаме Карлота и днес да си останем у дома.
— Нищо ми няма — увери я Данте. — Куршумът не ме улучи. Опитах се да хвана виновника, но той се шмугна в гъсталака. Може още да е в парка, но няма да го позная, ако го видя.
Есме потрепери.
— Да се прибираме у дома.
Данте се съгласи и те напуснаха парка. Есме трепереше толкова силно, че когато се прибраха, Данте трябваше да я подкрепи, докато слизаше от седлото. Обвил ръце около талията й, той я поведе нагоре по стълбите и двамата влязоха в къщата.
— Мога ли да ви помогна милорд? — запита Грейсън, притичал се мигновено към тях.
— Не, благодаря, Грейсън. Лейди Есме не се чувства добре.
— Някой стреля по Данте — избъбри Есме. — Знаех си, че не биваше да излизаме.
— Както можеш да видиш, Грейсън, и двамата сме невредими. Ще наредите ли да докарат каретата? Излизам веднага щом се погрижа за съпругата си.
Есме сграбчи реверите му, почти обезумяла от страх.
— Не! Не излизай.
Данте я грабна на ръце и я понесе нагоре по стълбите.
— Ще се почувстваш много по-добре, след като си подремнеш. Не спа много тази нощ.
Тя му отправи треперлива усмивка.
— Ти също.
Данте отвори вратата на спалнята им и я внесе вътре. Остави я да седне на ръба на леглото.
— Ще ти помогна да се съблечеш.
Свали наметката й и посегна към горното копче на роклята. Тя спря ръцете му.
— Джейн ще ми помогне. Кажи ми къде отиваш.
Ръцете му се отпуснаха покрай тялото.
— Имам среща с Бартоломю. Няма да се бавя. — И той я целуна силно. — Междувременно се опитай да си починеш.
Джейн влетя в стаята и спря внезапно.
— О, извинете ме… мислех, че милейди е сама.
— Така е, точно си тръгвах. Поръчах й да си почине, погрижи се да го направи.
— За какво беше всичко това? — запита Джейн, след като Данте излезе.
— Имаше още едно покушение срещу Данте днес. Граймз и Джордан бяха с нас в парка, но това не спря убиеца, той става все по-дързък и по-дързък.
Ръката на Джейн литна към гърлото й.
— Граймз е бил с вас? Добре ли е?
— Защо, Джейн… има ли нещо, което би искала да ми кажеш за тебе и Граймз?
Камериерката се изкикоти. Звукът изненада Есме, защото Джейн никога не се кикотеше.
— Ние сме приятели.
— Само приятели?
— Разбираме се. Стана толкова бързо, че главата ми още е замаяна. Иска да ме запознае със семейството си. Сестра му живее наблизо в провинцията. Той е вдовец, сестра му се грижи за двете му деца. Надявам се да не се сърдите. Знам, че отдавна ми е минало времето за женитба, но ние с Граймз сме зрели хора, и двамата сме свободни.