— Одобрявам, Джейн. Заслужаваш да бъдеш щастлива.
Джейн въздъхна облекчено.
— Знаех си, че няма да имате нищо против, но не съм сигурна за негова светлост.
— Остави негова светлост на мене. Сигурна съм, че и той ще се радва за тебе и Граймз също толкова, колкото и аз. Просто не бързай.
— Няма, но много ви бива да говорите, господарке. Сега да ви помогна ли да се съблечете?
— Няма да си лягам, Джейн. Ще последвам Данте.
Джейн поклати глава.
— Каква пакост пак сте замислили?
— Не е пакост, Джейн. Тревожа се за Данте. Знаеш ли къде мога да намеря пистолет? Сигурна съм, че той взе своя със себе си.
Очите на Джейн се разшириха.
— Това ми изглежда като лудория.
— Моля те, Джейн, имам нужда от помощта ти.
Преди камериерката да беше успяла да отговори, Карлота почука на вратата и влезе в стаята. Шандор я следваше по петите. Двамата изглеждаха разтревожени.
— Извинете ме — изрече Карлота, — търся Данте.
— Излезе — отговори Есме, започвайки да усеща истински страх.
— Защо? В опасност ли е?
— Той е в опасност от деня, когато стана маркиз, но сега е различно. Този път отива право в устата на смъртта.
Ръката на Есме се вдигна към гърлото й.
— Знам къде отиде! Не се тревожете, Карлота — ще го намеря.
— И тя се обърна към камериерката си. — Джейн, пистолетът, за който те помолих… трябва ми веднага.
— Ще се опитам, милейди, но не мисля, че някой от слугите има огнестрелни оръжия.
Грейсън се появи на отворената врата.
— Милейди, виконт Лонсдейл е тук. Когато му казах, че негова светлост не е у дома, той помоли да се срещне с вас. Казва, че е неотложно.
Карлота се олюля с фокусиран навътре поглед.
— Трябва да се срещнеш с него, Есме.
Думата на Карлота беше достатъчна за Есме. Калвин не би дошъл тук, освен ако не се беше случило нещо много лошо.
— Кажете на лорд Лонсдейл, че ще сляза веднага, и го поканете в кабинета.
— Да дойда ли с тебе? — запита Карлота.
— Не, ще се срещна с него сама. Възможно е да не иска да говори пред непознати. Ще ви кажа какво ми е казал веднага щом си отиде.
Калвин крачеше неспокойно насам-натам, когато Есме влезе в кабинета. Вдигна очи, спря пред нея и взе двете й ръце в своите. Есме освободи ръцете си.
— За какво е всичко това, Калвин? Защо си искал да се видиш с Данте? Знаеш какви чувства изпитва той към тебе.
Думите на Лонсдейл рукнаха.
— Къде е Алстън? Важно е да говоря с него.
— Има среща с адвоката си.
Калвин изруга, хвана ръката на Есме и я дръпна към вратата.
— Трябва да тръгваме веднага.
Тя се противопостави.
— Калвин, престани! Къде отиваме? Кажи ми какво става.
— Трябва да спасим живота на съпруга ти и да изчистя името си. Идваш ли или не?
Есме не се поколеба. Беше погледнала в очите му, беше видяла неговата искреност и реши да му се довери.
— Ще си взема наметката и ще намеря оръжие. Можеш да ми обясниш по пътя.
— Аз имам оръжие и помолих лакея да донесе наметката ти. Нямаме време за губене.
Като по даден знак Граймз се появи с наметката й.
— Дано това да не е поредната ти хитрост, Калвин.
— Повярвай ми, Есме, съвършено искрен съм. Ако обичаш съпруга си, а съм сигурен, че го обичаш, ще дойдеш с мене.
Това реши нещата за Есме. Тя грабна наметката си от изумения Граймз и последва Калвин.
20
Данте пристигна в кантората на адвоката в лошо настроение. Заради самия Бартоломю той се надяваше да получи отговори на въпросите си. Толбът, помощникът на Бартоломю, го посрещна с хитра усмивка, която веднага събуди подозренията на Данте. Не можеше да си представи защо Бартоломю е наел такъв съмнителен човек, защото Толбът никога не му беше правил впечатление на честен.
— Господин Бартоломю ме очаква — каза Данте. — Пратих му бележка малко по-рано днес.
— Наистина, милорд. Господин Бартоломю каза да ви въведа в кабинета му веднага щом пристигнете.
Той отвори вратата на вътрешното помещение и покани Данте да влезе. Но вместо да си излезе, затвори вратата и се облегна на нея. Бартоломю покани посетителя си да седне.
Тръпка на предчувствие се плъзна по гръбнака на Данте, докато се отпускаше на стола пред бюрото на Бартоломю. Много отдавна беше се научил да се доверява на инстинктите си и точно сега те го предупреждаваха за надвиснала опасност. Той отвори жакета си, за да има по-добър достъп до пистолета.