— Ние с Толбът си живеем много добре, по-добре, отколкото с мизерните си доходи. Аз имам съпруга и издържам любовница, можете да си представите колко изцеждащо се отразява това на кесията. А и дълговете на хазарт. Винаги има нужда от пари.
— Дядо ми ви плащаше добре, аз също.
Бартоломю махна пренебрежително, сякаш пропъждайки думите на Данте.
— Има ли изобщо достатъчно добра заплата? — И потупа брадичката си. — Трябва да умрете. Няма никакво друго решение по този въпрос.
Данте реши, че няма да става храна за рибите, докато в дробовете му има още въздух. Толбът не се осмеляваше да стреля толкова отблизо и това даде на Данте незначително преимущество. Той плъзна полека ръката си надолу по крака към ботуша, без да изпуска Бартоломю от очи. Щом хванеше ножа, смяташе да се извърти и да го забие в сърцето на Толбът. След това щеше да се погрижи за Бартоломю. Но нямаше да убие адвоката. Щеше да остави закона да се занимае с този хитрец.
За съжаление Толбът не изпускаше Данте от очи. Данте тъкмо хвана ножа, когато Толбът го удари по главата с дръжката на пистолета си. Данте почувства болката да експлодира в главата му и после всичко стана черно, когато той се строполи на пода.
— Защо го направи? — запита Бартоломю. — Не бях готов да приключа разговора. Мъртъв ли е?
Толбът коленичи до отпуснатото тяло на Данте измъкна ножа от ръката му.
— Ето защо — каза той, хвърляйки ножа на бюрото. — Нямай вяра на циганин. — После провери пулса на Данте. — Не е мъртъв. Не го ударих достатъчно силно, за да го убия.
— Какво ще правим сега с него?
— Ще го вържем, ще му запушим устата и ще го скрием за няколко часа. Когато се стъмни, ще отнесем трупа в каретата ти, ще го закараме на пристанището и ще го хвърлим в реката.
Бартоломю кимна, идеята му хареса.
— Има въже в килера. — Той се подсмихна. — Алстън няма да ходи никъде, докато не бъдем готови да се отървем от него.
— След като намерят трупа, Лонсдейл ще наследи всичко и ще бъдем свободни — изграчи Толбът.
Бартоломю се наведе и хвана краката на Данте.
— Хвани го за раменете, ще го изтеглим в килера.
— Смяташ ли, че някой ще дойде да го потърси? — запита Толбът, вдигайки Данте за раменете.
— Ще кажем, че не сме го виждали — отговори Бартоломю. — Не е идвал. След като свършим тук, искам да заведеш коня му в конюшнята малко по-надолу на улицата. Можем да се отървем от него по-късно. Никой няма да ни заподозре. Аз съм уважаван бизнесмен, в края на краищата.
Според Есме разказът на Калвин не беше за вярване. Не изглеждаше възможно господин Бартоломю да е негодник, какъвто го беше описал Калвин.
— Сигурен ли си, Калвин? Абсолютно сигурен? — запита Есме за пореден път.
— Знам какво чух, Есме — настоя Калвин. — Отидох в кантората на Бартоломю да питам дали мога да взема аванс срещу наследството си, за да платя на някои кредитори. Помощникът му не беше в предното помещение, но вратата към задната стая беше открехната. Смятах да почукам, за да обявя, че съм дошъл, когато чух Бартоломю и помощникът му да си говорят.
— Не си чул погрешно това, което са казали, нали?
— Не, разбира се. Говореха как да се отърват от съпруга ти, защото се страхуваха, че ги е разкрил. Казаха, че Алстън бил пратил съобщение, че ще дойде да ги разпитва за несъответствията във финансовите доклади за имуществото.
— Не мислиш, че Бартоломю би навредил на Данте на публично място, нали?
— Не знам, Есме. Надявах се да предупредя Алстън за двуличието на Бартоломю, преди да е излязъл.
— Данте трябва да е заподозрял нещо. Той и секретарят му седяха дни наред в кабинета. Не знаех какво става. — Тя погледна през прозореца на каретата. — Не стигнахме ли вече?
— Кантората на Бартоломю е съвсем наблизо.
— Какво ще кажем, ако Данте не е там?
— Не знам. Все ще измислим нещо.
Лонсдейл спря каретата пред модерната кантора на Бартоломю.
— Не виждам коня на Данте, а знам, че не е взел каретата — каза Есме.
— Стой тук, аз ще вляза вътре — нареди Лонсдейл. — Бартоломю няма да заподозре нищо, ако го посетя, гоня го, откакто беше прочетено завещанието на вуйчо Алстън. Мога да огледам какво става вътре и да ти кажа, ако Алстън е там. Няма да изглежда редно да се появим двамата заедно.
Макар че на Есме това не й хареса, логиката на Калвин беше смислена. Ако влезеше там с него, адвокатът можеше да стане подозрителен.
— Много добре, ще чакам отвън. Ако не се върнеш след някакъв разумен срок, ще вляза.
Лонсдейл влезе в сградата, където се намираше кантората на Бартоломю. Нямаше никого на външното гише. Когато приближи вратата на вътрешното помещение и посегна към дръжката, вратата се отвори. Толбът застана на прага, изненадан да види Лонсдейл, както и Лонсдейл беше изненадан от появата му.