— Любопитна кучка — изруга Бартоломю. — Какво, по дяволите, да правя с вас?
Докато той се отправяше към нея, Есме се наведе и извади парцала от устата на Данте.
— Направиха ли ти нещо?
— По дяволите, Есме, какво правиш тук?
— Ще ти обясня по-късно, след като господин Бартоломю те развърже.
— Вие бълнувате, милейди, ако мислите, че някой от вас двамата ще излезе оттук жив — изфуча Бартоломю.
— И как точно възнамерявате да се отървете от нас? — предизвика го Данте. — Имам великолепен слух. Чух ви да говорите с лорд Лонсдейл. Той видя съпругата ми тук. Ще заподозре убийство, ако двамата с нея изчезнем.
Бартоломю изсъска ехидно:
— Мога да се справя с Лонсдейл. Той иска богатството на Алстън. Ще си мълчи, докато извлича полза от смъртта ви. Ще изчезнете тихомълком и двамата. След няколко дни труповете ви ще бъдат открити да плуват по Темза. И щом няма заподозрени, смъртта ви ще остане неразгадана тайна.
— Това не е умен ход, Бартоломю — възрази Данте. — Лонсдейл е моят наследник. Той ще стане първият заподозрян.
Бартоломю потупа брадичката си.
— Това може да ни бъде от полза. Ще изцедя паричките на Алстън, докато Лонсдейл чака да го съдят, и ще свидетелствам, че имотът отдавна е банкрутирал. Това е! — изграчи той триумфално, доволен от хитростта си. — Банкрутиралото имущество ще обясни и самоубийството на дядо ви. Аз печеля, независимо какво ще стане с Лонсдейл. Сега, милейди, ще ви накарам да мълчите, докато ние с Толбът се отървем от вас и скъпия ви съпруг.
— Пистолетът ми е в чекмеджето на Бартоломю, най-долу в бюрото — прошепна Данте така, че само Есме да го чуе.
Тя разбра, че е свършено с тях, освен ако не успее да се добере до пистолета. Но каквото беше положението, по-скоро в ада щеше да завали сняг, отколкото това да се случи. Бартоломю напредваше към нея и мрачното му изражение вещаеше зла съдба за нея и Данте.
Решителност изправи гърба й. Ако възнамеряваше да действа, трябваше да го направи сега. Свеждайки глава, тя се втурна към противника си като бесен бик и го блъсна с глава в корема. Той залитна назад изпускайки шумно дъх.
Когато Есме се затича покрай него, той сграбчи полата й и я дръпна назад. Вдигайки ръка, я удари с опакото на дланта си. Есме залитна. Последното, което чу, беше разяреният рев на Данте. После мракът се сключи около нея.
— Дано гориш в ада! — изкрещя Данте. — Ще си платиш, задето удари съпругата ми. Отвържи ме.
— Да те развържа ли? За да ме убиеш? Не мисля, циганино.
Вратата се отвори и Толбът се вмъкна вътре. Хвърли поглед към Есме, която лежеше отпусната на пода, и запита:
— Какво стана?
— Трябваше да я накарам да замълчи. Влезе в килера, преди да успея да й попреча. Разбра всичко.
— Мъртва ли е?
— Не мисля, но е извън играта за малко.
— Това променя всичко — каза Толбът. — Не можем да чакаме, трябва да ги убием сега. Аз ще удуша най-напред циганина с въже, а после жена му.
Есме не помръдваше, не мигваше. Беше припаднала само за момент и беше напълно в съзнание, когато Толбът влезе в килера и започна да говори, че ще убият нея и Данте.
Видя Толбът да се навежда над Данте с въжето, но очевидно Данте още не беше готов да умре. Свивайки вързаните си глезени, той ритна Толбът в корема.
Бартоломю се хвърли да го обездвижи. По време на последвалата борба Есме се плъзна към бюрото. Отвори най-долното чекмедже и извади пистолета, после използва бюрото, за да се надигне. Почувства се леко замаяна, но в следния миг замайването изчезна, заменено от мрачна решимост.
Надзърна в килера и гневът я връхлетя, когато видя, че Толбът беше увил въже около врата на Данте. Макар че се дърпаше, Данте не би могъл да направи нищо, за да се спаси. Стегнато овързан, той не можеше да се бори с нападателите си. Есме зареди пистолета и пристъпи към килера.
— Спрете, или ще стрелям!
Тримата мъже вдигнаха очи към нея, двама от тях смаяни, че я виждат, а третият усмихнат, въпреки въжето, стягащо врата му.
— Чухте му. Пуснете въжето и се дръпнете от съпруга ми. В този пистолет има два куршума и ви уверявам, че мога да стрелям забележително точно.
Нито Толбът, нито Бартоломю помръднаха. Есме би могла да отсъди по израженията на лицата ми, че не й вярват. Не ги обвиняваше. Никога през живота си не беше стреляла с пистолет, но нямаше да се поколебае да го направи сега. Един поглед към поморавялото лице на Данте засили гнева й, трябваше да блъфира, или да изгуби мъжа, когото обичаше.
Насочвайки пистолета с две ръце, тя влезе в килера. Призовавайки цялата си смелост, се приближи към Бартоломю, който натискаше Данте надолу, докато Толбът стягаше въжето около врата му. Опитвайки се да накара ръцете си да не треперят, тя притисна пистолета към главата на Бартоломю.