— Кажете на партньора си да пусне въжето и да се отдалечи от Данте. Няма да пропусна от такова разстояние.
— По дяволите — изруга Толбът. — Направи нещо, Бартоломю. Това е само една жена.
— Жена с оръжие — преглътна Бартоломю. — Ако не направиш каквото ти казва, ще ме убие.
— Трябва да те оставя да умреш — изръмжа Толбът.
— Не бих ви посъветвала — предупреди го Есме. — Не мисля, че ще успеете да ме стигнете, преди да стрелям втори път. Махнете въжето от врата на Данте, иначе Бартоломю ще умре.
— Направете го! — изпъшка адвокатът.
Толбът пусна въжето. Есме с радост забеляза, че пурпурът полека се оттегля от лицето на Данте. Проблемът й сега беше да открие начин да го освободи, докато същевременно държи двамата негодници притиснати до стената. Не искаше да убива никого, ако не се налага.
Бартоломю долови нейната нерешителност.
— Няма да ме застреляте, не сте способна на убийство.
— Хайде да видим — блъфира Есме. — Двамата отстъпете назад в килера. — Те се поколебаха за момент, после се подчиниха. — Данте, можеш ли да се движиш?
— Малко — изпъшка той.
— Можеш ли да излезеш? Не смея да сваля пистолета, за да ти помогна.
Служейки си с пети и седалище, Данте пропълзя краткото разстояние до вратата. Щом той се махна от прага, Есме започна бавно да отстъпва.
— Не можем да я оставим да излезе — изсъска Толбът. — Бутни я, тя няма да стреля. Ако излязат навън, свършено е с нас.
— Стреляй, Есме — извика Данте. — Трябва да стреляш. — Толбът се хвърли към Есме. Ръката й започна да трепери, но думите на Данте й придадоха смелост. Затваряйки очи, тя стреля към Толбът. Когато отвори очи, Толбът лежеше в краката й, гърчейки се и изригвайки яростни проклятия. Есме избяга навън и блъсна вратата след себе си.
— Има резе на вратата, спусни го — изохка Данте.
Макар че ръката й трепереше, Есме спусна резето и се строполи до вратата.
— Беше великолепна — похвали я Данте. — Ножът ми е на бюрото, използвай го, за да ме развържеш.
Есме намери ножа и бързо сряза въжетата. Данте протегна ръце и крака, за да ги раздвижи, и после се изправи. Секунди по-късно Есме се озова в ръцете му.
— Малко глупаче такова — каза той. — Не мислех, че знаеш как се стреля с пистолет.
— Аз… не знам — заекна Есме. — Блъфирах, за да ни спася.
— Впрочем, този пистолет е само за един куршум.
Коленете на Есме затрепериха като желе. Ръцете на Данте се стегнаха около нея.
— Какво те накара да дойдеш тук? — запита Данте.
— Калвин ми каза, че си в опасност. Бил дошъл при Бартоломю по-рано днес и го дочул как с Толбът планират да те убият. Дойде у дома, за да те предупреди, но ти вече беше излязъл.
— Лонсдейл? Трудно е за вярване.
— Повярвай. Накара ме да чакам отвън, докато огледа кантората на Бартоломю. Толкова се забави, че се разтревожих и реших да го последвам. Знаеш останалото. Очаквам Калвин да се върне скоро със стражите.
— Едва не полудях от страх, като те чух в кантората на Бартоломю. Макар че не одобрявам безразсъдното ти поведение, това беше най-смелото нещо, което някога съм виждал да прави жена. По дяволите, ти дори не знаеш как да стреляш право пред себе си или колко куршума има в пистолета, ми. Изненадан съм, че има достатъчно присъствие на духа да вдигнеш ударника. Чудно ли е, че те обичам? Никоя друга жена не би рискувала живота си за мене.
Есме му отправи треперлива усмивка.
— Не можех да те оставя да умреш. Обичам те прекалено много. Ще бъдеш ли моят цигански любовник завинаги, Данте?
Той сведе глава и я целуна, предлагайки й своята любов, своето тяло и душа, всичко в една буйна целувка. Ако беше загубил Есме, нямаше да може да продължи напред. Тя беше неговата половинка. Той й дължеше живота си. Ако децата им наследяха смелостта на майка си, нямаше какво друго да желае.
Данте прекъсна целувката, когато вратата се отвори рязко и вътре влязоха Лонсдейл и няколко стражи.
— Какво стана? — запита Лонсдейл. — Дойдох тук веднага щом можах. Къде са Бартоломю и помощникът му?
— Заключени в килера. Там има ранен — каза Данте на стражите. — Двамата са виновни в опит за убийство и злоупотреба. Отведете ги в затвора, ще дойда утре да повдигна официално обвинение.
Един от стражите вдигна резето и подкани двамата мъже да излязат. Бартоломю излезе с разнебитен вид, Толбът трябваше да бъде изнесен, докато ругаеше и се дърпаше отчаяно. Раната не изглеждаше да застрашава живота му. И двамата щяха да дочакат срещата с палача.