След като двамата арестувани бяха отведени, Данте обърна поглед към Лонсдейл.
— Дължа ви извинение, Лонсдейл. Не подозирах Бартоломю, чак до днес. Той допусна сериозната грешка да повярва, че съм прекалено глупав, за да проверя финансовото здраве на имотите си или да поставя под въпрос неговата честност.
— Това е достатъчно, Алстън — отвърна Лонсдейл. — Смятам се отчасти отговорен за вашите проблеми. Макар че не съм се опитвал да ви убия, наистина се опитвах да открадна определената за вас съпруга. — И той протегна ръка към Данте. — Надявам се, че можем да оставим това зад гърба си. Роднини сме, в края на краищата.
Данте се взря в протегнатата ръка на Лонсдейл за един дълъг, напрегнат момент, преди да я поеме.
— Не знам дали можем да бъдем приятели, но никога няма да забравя, че ми се притекохте на помощ, когато имах нужда. Макар че — прибави той решително — не трябваше да водите Есме тук. Трябваше веднага да повикате стражите.
— Съгласен съм — отговори Лонсдейл. — Точно това смятах да направя, след като чух думкането от килера. Но Есме загуби търпение и влезе неочаквано. Междувременно аз излязох, за да потърся стражите. Имах пистолет у себе си, но се боях, че Есме може да бъде ранена в схватката, ако го използвам.
Той погледна към Есме, все още плътно притисната в прегръдките, на Данте.
— Добре ли сте, лейди Есме? Бързах колкото можах.
Данте обърна лицето й така, че Лонсдейл да види удареното място.
— Бартоломю я удари. Възнамеряваше да ни убие и да ви направи новия маркиз. Планираше да продължи да източва пари от имотите, след като вие станете наследник. Не мислеше, че ще вземете да се съмнявате в работите му, докато имате достатъчно пари да плащате хазартните си дългове и да живеете на висота.
Лонсдейл побледня.
— Господи боже! Какъв глупак съм бил. Бартоломю ли е убил вуйчо Алстън?
— Да.
— Защо?
— Дядо го заподозрял, че присвоява пари от имотите. Бартоломю го убил, преди да започне да действа според подозренията си. След като убил дядо, той смятал да смени завещанието, което било у него, със старото, което ви провъзгласява за наследник. Но планът му пропаднал. Дядо ми даде копие от завещанието да го пазя. Толкова малко е вярвал на собствения си адвокат.
— Трудно е да се повярва, че Бартоломю би се принизил до убийство — каза Лонсдейл.
— Бил е отчаян. Знаел е, че дядо е по следите му и че ще лежи в затвора години наред… или още по-лошо, ще увисне на въжето. Вече всичко свърши. — И той се усмихна на Есме. — Сега ще отведа съпругата си у дома.
— Мисля, че Калвин трябва да бъде възнаграден — предложи Есме.
— Не виждам защо, той ни причини много неприятности.
— Спаси ти живота.
— Не заслужавам нищо — протестира Лонсдейл. — Направих това, което трябваше.
— Ако ще сключваме мир, Лонсдейл, склонен съм да направя каквото мога за вас. Съберете записите за дълговете си и ми ги донесете утре у дома. Ще се погрижа да бъдат платени. Но това е за последен път. Променете се, иначе ще свършите в затвора за длъжници. Изборът е ваш. Сега се дръпнете, време е да отведа съпругата си у дома.
— Ще ви откарам с моята карета — каза Лонсдейл, отваряйки вратата пред тях.
Вдигайки Есме на ръце, Данте я понесе далече от сцената на избавлението им от смъртта.
Епилог
Един месец по-късно
— Дядо ти и баба ти ще ми липсват — каза Есме замислено. — Искаше ми се да останат повече.
Данте и Есме току-що се бяха оттеглили в спалнята си след един по-скоро мрачен обед, където Карлота и Шандор разкриха плановете си да се върнат при своите хора.
— Не им е удобно да живеят в такава величествена къща като тази — каза Данте. — Най-щастливи са във фургона си, скитайки из провинцията със своите съплеменници. Ще ги видим пак през лятото, когато се върнем в Бедфорд Парк. Обещаха да се разположат на лагер в нашата ливада за цялото лято. Не смятам да живеем постоянно в Лондон, ще се връщаме в града само за откриването на Парламента, ако нямаш нищо против.
— Харесвам Лондон не повече от тебе, но съм съгласна, че трябва да заемеш мястото си в Парламента. Дядо ти Алстън би искал това.
— Обърни се, за да развържа роклята ти. Или да повикам Джейн?
Есме му отправи съблазнителна усмивка.
— По-скоро бих искала ти да го направиш.
— Палавница — ухили се Данте. — Знам какво си намислила. Искаш да ме измъчваш.
Тя се пресегна нагоре и дръпна главата му към себе си. Той й отвърна с пареща целувка, която й подсказваше как точно щеше да завърши тази нощ. Той нямаше да допусне никакво противоречие. Циганският любовник сега беше изцяло неин, никоя друга жена вече нямаше да изпитва магията на неговата страст.