Целувката продължаваше безкрайно. Когато Данте се откъсна, двамата дишаха тежко и възбудено. Дрехите им пострадаха от бързината, с която и двамата искаха да останат голи. А после се стовариха на леглото с преплетени ръце и крака, устните на Данте откриваха нейните, целувайки я с изключителното умение, което вече беше свикнала да очаква от него.
— Какво ще иска милейди тази вечер? — прошепна Данте срещу устните й.
— Тебе — въздъхна Есме — в мене.
Данте се изкикоти дяволито и този звук накара огън да потече из вените й. Дори тонът на гласа му я възбуждаше.
— Мога да бъда много по-изобретателен от това. Трябва ли да започна, като целувам гърдите ти и засмуквам зърната ти? Това винаги ти харесва.
Есме протегна ръце.
— Прави каквото искаш с мене, циганино.
— Както желаете, милейди.
Данте близна нежно гърдата й и подразни зърната с грапавия си език. Есме преглътна един стон, извивайки се към ласките му. Всеки път, когато Данте се любеше с нея, я издигаше в нови висини. Когато изпуснеше последния си дъх, искаше да бъде в ръцете на Данте.
Емоция блесна в очите му, когато се плъзна по тялото й, галейки чувствителната й кожа с езика и устата си. Повдигайки глава, той прошепна:
— Обичам те, Есме, толкова, че чак боли. Разтвори крака, за да мога да ти се насладя.
Той започна да пие от медения й извор, докато не чу стона й, докато не почувства как тръпките я разтърсват от глава до пети. Треперейки от нетърпение, я настани под себе си й навлезе с цялата си твърда, мъжествена дължина в нейната пулсираща топлина, тръпнейки в чист разкош. Прошепна името й с дрезгав глас, докато я обожаваше с тялото си, потъвайки в нея все по-дълбоко, по-силно и по-бързо. Желание и любов преливаха от неговото тяло в нейното. Той усети стените на секса й да се свиват, чу я да вика и разбра, че заедно са стигнали в рая.
Сладко доволство го изпълваше, докато събираше сили да се вдигне от нея. Търкулвайки се настрана, той я прегърна и придърпа завивките над двама им.
— Данте? Спиш ли?
— Не. Пресмятам благословиите си. След цялото това време още не мога да повярвам, че ме обичаш.
— Повярвай — изрече Есме, отпускайки глава на рамото му. — Ти си единственият мъж, когото някога ще обичам, единственият мъж, когото искам. — Пръстите й се отклониха към гърдите му, играейки си с меките тъмни косми, които растяха по тях. — Никога не сме говорили за деца.
Последва напрегната тишина.
— Не бях сигурен, че искаш деца от мене.
— Защо не?
— Мислех, че е очевидно. Аз съм циганин.
— Никога не си правил каквото и да било, за да ме предпазиш от забременяване.
— Мислех, че трябва да оставя природата да следва хода си, и се молех да обичаш децата, които ще ти дам.
Ръката на Есме замря.
— Значи искаш деца, нали?
Погледът му улови нейния и го задържа.
— Бих искал деца, стига ти да си им майка.
Есме изпусна дъха, който беше сдържала.
— Радвам се, защото нося твоето дете.
Данте застина като статуя.
— Ти носиш дете от мене?
— Нали точно това казах?
Тя леко докосна устните му със своите.
— Нашето дете ще има твоята и моята кръв във вените си. Ще го научим да се гордее с циганското си наследство.
— Го? Откъде си толкова сигурна?
— Доверих се на Карлота днес сутринта. Тя предсказа син за нас, първо момче, после дъщеря.
Данте се ухили.
— Не бих възразил, ако имаме най-напред дъщеря, която да прилича на тебе. Само искам детето ни да е здраво.
— Толкова те обичам, Данте. Искам всички да бъдат толкова щастливи, колкото съм и аз. Дори Калвин, изглежда, се е вразумил. Намерил си е годеница и скоро ще се ожени.
— Остави ги, Есме. Ние сме влюбени, в леглото сме, а нощта още не е свършила. Да те любя ли пак?
Очите й заблещукаха дяволито.
— Бих искала. Покажи ми отново как знаменитият цигански любовник удовлетворява любовниците си.
— Аз имам само една любовница, милейди, жената в моите ръце — измърмори Данте, пъхвайки я под себе си.