Един по един фургоните напуснаха лагера. Данте остана най-отзад с конете си. Не бяха далече от Бедфорд и фургоните стигнаха там точно когато продавачите разполагаха сергиите си. Не им стана приятно, когато видяха циганския керван да се насочва към тях, но не можеха да направят нищо. Освен това, както забеляза един продавач, живописните цигани привличаха повече купувачи.
Данте намери място малко по-далече от сергиите и разположи там конете си. Недалече от него Карлота седна на стъпалата на фургона, където щеше да предсказва бъдещето.
Нямайки търпение да види всичко, което панаирът предлагаше, Есме дръпна камериерката си към сергиите. Не беше ходила на панаир от миналото лято, а обичаше суетнята на хората и вълнението. Надяваше се да има танцуваща мечка, както беше видяла на панаира близо до Лондон миналата година.
— Побързай, Джейн, панаирът ще свърши, преди да отидем.
Камериерката на Есме се втренчи в небето с леко недоверие в сините си очи.
— Вижте небето, милейди. Преди малко беше синьо, а сега се събират облаци.
— Много се тревожиш, Джейн. Побързай, не искам да пропусна нищо.
— Ще вървя колкото мога по-бързо, но не мога да тичам, милейди — пъхтеше Джейн. — Дамите не тичат, те се носят.
Есме едва не се изсмя на упрека на Джейн. Тя й беше камериерка и приятелка, откакто се помнеше, и я беше научила на много неща за етикета и приличието, но в такива моменти съветите й не хващаха място.
Есме знаеше, че ако чичо й беше у дома, щеше да настоява някой лакей да ги придружи, но той беше отишъл до Лондон за няколко дни, оставяйки я сама.
Тя също би могла да отиде в Лондон с чичо си, но беше предпочела провинциалния живот пред големия град. Знаеше, че щом отиде в Лондон за сезона, ще я завъртят непрестанни балове и музикални вечеринки. Не ги обичаше много, но се примиряваше заради чичо си.
Есме чу музика и се забърза. Възбуда пробяга през тялото й. Гледките, звуците, възхитителната миризма на пай с месо и други изкусителни ястия я накараха да плесне с ръце в прилив на радост. Не знаеше къде да отиде и къде най-напред да погледне.
— О, вижте, милейди, има танцуваща мечка! — извика Джейн.
Те си пробиха път през тълпата към мястото, където танцуваше мечката. Погледаха малко, и после тръгнаха към другите сергии, предлагащи най-различни стоки. Есме спря, за да купи две виолетови панделки за себе си и една жълта за Джейн.
— Ще вали — изтъкна Джейн. — Може би трябва да си ходим. Пътят до имението на чичо ви е дълъг.
Но на Есме й беше твърде забавно, за да си тръгне точно сега. Тя погледна нагоре към небето и махна пренебрежително при вида на тъмните облаци, които се събираха над главите им.
— Няма да завали скоро, Джейн. О, виж, гадателка! Искаш ли да ни предскажат бъдещето?
— О, не. Не смея.
— Хайде, не бъди глупава — каза Есме, дръпвайки Джейн към приветливо украсения фургон.
Една възрастна жена с блещукащи черни очи, сребриста коса и набръчкано златисто лице седеше на стъпалата. Съсухрен стар мъж стоеше наблизо, възхвалявайки на висок глас уменията на жената.
Есме разпозна двамата цигани от празненството на лорд Хотърн и веднага пред очите й изникна образът на дръзкия младеж, който се беше осмелил да я целуне в беседката. Докосна устните си, спомняйки си начина, по който я беше накарала да се почувства тази смела целувка. Тръпка на виновна наслада се плъзна по гърба й, докато се оглеждаше крадешком наоколо. Дали мъжът, за когото се осмеляваше да мечтае, беше тук? Надяваше се да не е.
Есме знаеше, че не би могла отново да се срещне с него, не и след начина, по който беше реагирала на целувката му. Мечтателното изражение направи погледа й тъмновиолетов. Никой мъж не беше я карал да се чувства така, както този циганин, и тя се обвиняваше, че се е поддала на грубоватия му чар и красивото му лице. Приятелите й щяха да се ужасят, ако узнаеха, че е била целуната от циганин.
Въпреки предубеждението си спрямо циганите Есме не видя нищо нередно в предсказването на бъдещето. Отпъждайки глупавите си мисли за красивия младеж, тя хвана Джейн за ръка и смело се приближи към циганския фургон.
— Бихме искали да ни предскажете бъдещето — каза Есме.
Карлота се изправи.
— Елате вътре, красива госпожо, и ще ви предскажа бъдещето.
— Ти върви първо, Джейн — каза Есме, изваждайки една монета, за да я даде на камериерката си. — Ще те чакам тук.
— О, не, милейди, не мога.
— Хайде, нямам нищо против да почакам.