Карлота поведе Джейн по стъпалата и я въведе във фургона, Есме й махна с ръка и отиде към близката сергия, за да разгледа какво продават. Беше толкова погълната от джунджуриите, които видя там, че не забеляза оредяващата тълпа и притъмнялото небе.
Трепна силно, когато една светкавица освети небето, а веднага след това се разнесе силен гръм. После небето се отвори. Дъждът, носен от вятъра, плисна сред дърветата, обливайки сергиите и всички, които не бяха имали благоразумието да си тръгнат, преди бурята да се развихри. Хората се пръснаха като овце, за да избягат от проливния дъжд.
Есме не знаеше къде да се скрие, накъде да тръгне. Тласкана от поривите на вятъра, бутана от нетърпеливите хора, които искаха час по-скоро да се озоват под сигурния си покрив, тя потърси най-близкото убежище.
Данте тичаше към фургона си, когато я видя. Позна я веднага по кичурите ръждивочервеникава коса, изплъзнали се от бонето й, съсипано от вятъра и дъжда. Тя беше измокрена до кости и изглеждаше изгубена сред тълпата, която отчаяно търсеше подслон. Един мъж я бутна, тя изгуби равновесие и едва не се спъна.
Данте незабавно смени посоката и започна да разблъсква хората, за да стигне до нея.
Грабна я на ръце и се затича под проливния дъжд към фургона си.
По-скоро изумена, отколкото уплашена, Есме ахна стреснато:
— Какво правите?
— Спасявам девойка, на която не й стига умът да избяга от дъжда.
— Чаках камериерката си.
Данте изтича по стъпалата, отвори вратата на фургона си и я внесе вътре.
— Къде е камериерката ви?
— Предсказват й бъдещето.
Той я остави да стъпи на пода.
— Тя е на сигурно място при Карлота и Шандор.
И затвори вратата, оставяйки бурята навън.
— Не мога да остана тук с вас — заяви Есме. — Репутацията ми ще бъде съсипана, ако ни видят заедно.
Данте погледна през прозореца към почти опустелия панаир.
— Кой ще ни види? Всичките ви нагиздени приятелки си тръгнаха, когато заваля. Трябваше да ги последвате.
Есме не обърна внимание на упрека му и отвори вратата. Вятърът я изтръгна от ръцете й. Данте мина покрай нея и я затвори.
— Май ще останете тук известно време.
Есме потрепери, обгръщайки раменете си.
— Студено ви е. Ще запаля печката.
Той коленичи, хвърли въглища в печката и след малко огънят пламна.
Есме се заоглежда наоколо, докато циганинът се занимаваше с огъня. Макар че пространството беше ограничено, не оставаше нито кътче неизползвано. Тя погледна към леглото и бързо извърна очи. Само като си помислеше за леглото и за циганина, това пораждаше в ума й всякакви греховни представи. Каквито никога не беше имала, преди да го срещне.
Данте се дръпна от печката и подкани дамата да пристъпи напред, за да се стопли. В мига, когато я погледна, съжали, че го е направил. Тънката й лятна рокля беше цялата мокра, прилепнала към пищните извивки на ханша, бедрата и гърдите й по извънредно възбуждащ начин. Тази бледа гаджа му въздействаше така, както Лорета и нейната неприкрита чувственост не можеха.
Искаше я.
Отчаяно я искаше.
Жаждата на Данте се разбунтува извън контрол. Ако не насочеше ума си в друга посока, знаеше, че ще постъпи безразсъдно. Никога не беше се натрапвал на жена и не възнамеряваше да го прави сега. Но нищо в неговия етичен кодекс не забраняваше да целуне жената или да я съблазни, за да я привлече в леглото си.
Грабвайки едно одеяло от леглото, Данте го уви около раменете на дамата. Далече от очите — далече от ума, това като че ли беше добро правило, поне докато страстта му не утихнеше.
— Това би трябвало да ви стопли — каза Данте. — Седнете, заедно ще изчакаме бурята да премине.
Есме седна предпазливо на ръба на леглото.
— Съжалявам, не разбрах как ви е името — поде Данте.
— Не съм ви го казвала.
Барабанящият по покрива дъжд и редките гръмотевици бяха единствените звуци, които се чуваха във фургона в следващите няколко напрегнати минути.
— Искате ли чаша чай? — предложи Данте, когато мълчанието между тях се проточи. — Не ми представлява никаква трудност.
Есме го погледна неуверено.
— Бих искала да пийна малко чай.
Данте сложи един бакърен съд на мангала, после бръкна в шкафа и извади оттам чайник и две чаши. Сложи малко чай в чайника и постави чашите на масичката. Когато водата кипна, той я сипа в чайника и зачака чаят да се запари.
— Наблизо ли живеете? — запита Данте, надявайки се да научи повече за тайнствената дама.
— Живея недалече оттук с чичо си — отвърна Есме.
— Ходите ли в Лондон?
Тя набръчка нос.
— Само когато трябва. Ние с чичо обикновено отиваме в Лондон за сезона.
— Омъжена ли сте?