— Решението си е негово. Трябва да го убедим да говори пак с маркиза. Неизбежно е да стане маркиз. Кристалната топка никога не лъже.
— Какво ще кажеш за жената? Разбра ли коя е тя?
— Не. Видях красива жена с коса, по-скоро ръждива, отколкото червена. От краткото видение ми стана ясно, че презира циганите.
— Това не ми изглежда добре. Спомена за опасност, която заплашва внука ни?
— Не знам. Върви го намери, Шандор. Твърде късно е да тръгнем на север по това време на годината. Кажи му, че ще тръгнем на юг след панаира, ако той посети маркиза, преди да заминем. Усещам безименно зло да кръжи около маркиза.
Шандор тръгна към вратата.
— Много добре, ще поговоря с Данте.
Шандор го намери при конете му. Младежът кимна на дядо си, но не каза нищо.
— Ние с баба ти ще потеглим на юг, ако се съгласиш да останеш тук, докато панаирът свърши. Вече е късно да тръгваме на север, зимите там са много сурови.
Мрачното настроение на Данте се поразведри, докато мислеше над молбата на Шандор.
— Много добре, още два дни панаир в Бедфорд, но няма вече да слушам предсказанията на баба.
Шандор се прокашля.
— Има и още нещо.
Данте вдигна очи нагоре.
— Разбира се, че има.
— Карлота все още се тревожи от онова, което видя в кристалната си топка. Тя би искала да посетиш лорд Алстън, преди да заминем. Разстоянието до имението Алстън не е толкова голямо, така че няма да промени плановете ни.
— Дядо, казах ти…
— Данте, моля те, угоди на баба си. Когато тя има силно предчувствие, добре е да я послушаш. Животът ще бъде много по-лесен за двама ни, ако направиш това заради нея. Толкова малко иска тя от тебе.
Данте въздъхна. Не би могъл да откаже на дядо си и баба си, каквото и да било. Наистина, те искаха толкова малко от него.
— Много добре, дядо. Панаирът продължава още два дни. След като си тръгнем оттук, катунът може да се разположи на лагер за през нощта в ливадата до Алстън Парк, докато аз съм при негова светлост.
Набръчканото лице на Шандор грейна в усмивка.
— Благодаря ти, Данте. Никога не си ни разочаровал.
Когато панаирът свърши след два дни, Данте беше продал всичките си коне, освен едно жребче, две кобили и собствения си жребец. Като цяло, панаирът беше минал добре.
След кратко посещение при лорд Алстън, за да удовлетвори молбата на дядо си и баба си, Данте и катунът щяха да тръгнат на юг, където зимуваха всяка година около селцето Хийт.
Лорд Алстън стоеше пред отворения прозорец в кабинета си, вглеждайки се в нощното небе, докато се питаше дали отново ще види Данте. Имаше много неща, за които съжаляваше в живота си, но едно от тях, за което съжаляваше най-много, беше това, че беше чакал всичките тези години, за да се срещне с внука си. Момчето беше оправдало всичките му очаквания, дори нещо повече. Но вече не беше момче. Беше мъж със силна воля и висока интелигентност.
Алстън смътно усещаше, че когато дойде време, Данте няма да се откаже нито от титлата маркиз, нито от отговорността, свързана с нея. Той трябваше да вярва, че внукът му ще използва внимателно властта си, защото знаеше, че племенникът му Лонсдейл не беше на висотата на титлата. Данте беше далеч по-добър избор. Алстън се радваше, че беше имал предвидливостта да промени завещанието си в негова полза, макар да познаваше внука си само от редовно изпращаните от университета съобщения.
Алстън тръгна към бюфета, сипа си една малка чашка бренди и се настани на бюрото си. Обърнал гръб към прозореца, той затвори очи и отново преживя първата си среща с внука си. Данте беше огорчен и сърдит, решен да не го хареса, но кой би могъл да го обвини? Данте трябваше да възприеме много неща и точно сега му трябваше време да премисли всичко.
Някакъв шум зад него прекъсна размислите му. Той се извърна и се намери пред дулото на един пистолет. Нападателят беше влязъл през отворения прозорец зад гърба му.
— Вие!
— Отворете сейфа — заповяда неканеният гост.
— Кажете ми какво искате.
— Сейфът… отворете го.
Алстън отиде към сейфа, обърна ръчката няколко пъти и дръпна тежката му вратичка.
— Дръпнете се.
Алстън отстъпи.
— Очаквах да се появите, но не по този начин.
Нападателят започна да рови в сейфа и изруга, когато не намери онова, което търсеше.
— Къде е?
— Нямам представа за какво говорите.
Нападателят бутна Алстън в гърба с дулото на пистолета.
— Изпразнете чекмеджетата на бюрото.
Лордът се подчини.
— Защо не идвате през вратата, вместо да се промъквате като крадец в нощта?
Мъжът го изгледа свирепо, но не каза нищо. Претърси чекмеджетата и изруга отново, когато не намери онова, което търсеше.