— Моля те, не се страхувай за мене, бабо — замоли я Данте. — Ако гледането в кристалната топка те разстройва, трябва да престанеш.
Карлота докосна лицето му. Мазолестите й ръце му бяха по-скъпи от собствения му живот. Той хвана едната и я притисна към устните си.
— Не искам да те виждам такава, бабо.
— Не се безпокой за мене, Данте. Нищо ми няма. Трябва да отидеш при маркиза. Не го отлагай повече. Няма да съм спокойна, докато не се върнеш.
— Не съм длъжен да ходя при него — осмели се Данте. — Ще вдигнем лагера и ще отпътуваме още сега.
Карлота се надигна на лакти и прошепна едва чуто:
— Не, трябва да отидеш сега. Моля те, Данте, послушай ме. Тъмни сили действат против маркиза.
— Най-добре е да отидеш, момче — намеси се Шандор. — Не тревожи баба си повече, тя и без това не е на себе си.
— Много добре, но ти се грижи за нея, докато си дойда. Няма да се бавя.
Умът на Данте гъмжеше от разнообразни мисли, докато възсядаше Кондор и се отправяше към имението Алстън. Нещо свързано с маркиза беше уплашило крехката му баба и той се питаше какво ли щеше да намери в къщата на дядо си.
Слезе от коня пред официалния вход. Никой не дойде да поеме юздите на коня му, затова той го върза на коневръза и изкачи стъпалата до вратата. Хвана чукчето и почука силно, но за разлика от предишния път никой не дойде да му отвори. Почука отново, този път по-силно. Изкуши се да се върне в лагера, когато Грейсън му отвори вратата. Лицето на иконома светна, когато го видя.
— Слава богу, че се появихте, милорд!
Хващайки ръкава на Данте, той го дръпна вътре.
— Такъв ужас, такъв ужас! Персоналът е съкрушен.
Данте усети промяната в мига, когато влезе в къщата. Духът, самата душа я нямаше. Къщата беше празна черупка. Той си пожела да беше обърнал повече внимание на предупрежденията на Карлота.
— Какво се е случило?
— Преди две вечери негова светлост се простреля в дясното слепоочие. Ужасно.
Данте почувствува как цветът се оттегля от лицето му. Плътните му устни се опнаха в тънка линия. Една вена запулсира яростно на бузата му.
— Не може да бъде! Макар че едва познавах маркиза, не ми направи впечатление на човек, който ще отнеме живота си, когато имаше толкова много, за което да живее.
Горната устна на Грейсън затрепери.
— Точно това казах на магистрата, милорд. Но като намери пистолета в ръката на маркиза, не можеше да си извади друго заключение. Дойдохте тъкмо навреме. Завещанието ще се чете днес следобед.
— Къде намериха тялото? — запита Данте, не можейки да се примири със самоубийството на Алстън.
— Негова светлост беше в кабинета си, когато чух изстрела. Пристигнах там пръв.
— Какво видяхте? Искам да знам всички подробности.
— Намерих тялото на негова светлост на бюрото му. Стискаше пистолет в дясната си ръка. Това беше такъв шок.
— Мислете, Грейсън, мислете. Какво друго видяхте?
— Нищо. Когато се върнах, след като магистратът си тръгна, стаята изглеждаше в пълен ред.
— Отворен ли беше прозорецът или затворен?
— Ами, отворен, разбира се. Маркизът обичаше свежия въздух.
Данте помисли малко, после запита:
— Негова светлост с коя ръка си служеше повече, с лявата или с дясната?
— С лявата, милорд. — Грейсън се намръщи, а после лицето му се проясни, когато осъзна нещо много важно. — Значи не е могъл да се простреля в дясното слепоочие, понеже си служеше с лявата ръка!
— Точно така. Нека засега да запазим това за себе си. Малко вероятно е магистратът да открие убиеца, тъй като няма улики. Но ви обещавам едно нещо, Грейсън. Ще намеря човека, който уби дядо ми.
Грейсън се поизправи.
— Негова светлост ми вярваше, и вие можете да ми се доверите. Всичко това — и той махна с ръка — сега е ваше и всички ще разберат възможно най-скоро, когато завещанието бъде прочетено.
— Предполагам, че дядо ми вече е погребан.
— Вчера сутринта беше положен в семейната гробница. Сметнахме, че е най-добре да не чакаме — Грейсън изглеждаше огорчен. — Нали разбирате, горещината.
— Трябва да кажа на Шандор и Карлота какво се е случило, но ще се върна. Помолете адвоката да почака с четенето на завещанието, докато дойда. Кой друг ще дойде за четенето?
— Виконт Лонсдейл пристигна в резиденцията и се държи така, сякаш вече е собственик. Беше на опелото. Още вярва, че е наследникът на маркиза.
Данте знаеше какво ще направи — какво трябваше да направи. Не знаеше какво ще кажат Шандор и Карлота за плановете му, но се надяваше да ги одобрят. Убийството на маркиза беше променило всичко. Той не би могъл да остави тази грозна постъпка ненаказана.