Есме разгледа циганина пред себе си много подробно, докато жадният му поглед бродеше по цялото й тяло. Просто облечен в износени тъмни панталони, бяла риза с отворена яка и безвкусен пурпурен жакет, той никога не би могъл да мине за един от контетата на празненството на лорд Хотърн. Червената кърпа, небрежно вързана на врата му, привлече погледа й към лицето му. Той беше красив, с някаква сурова красота, стига човек да харесва златокожите мъже с къдрави черни коси, тъмни очи и прави черни вежди. Есме трябваше да стисне юмруци, за да не отмести една непокорна къдрица от челото му.
Тя усети нещо тъмно и мрачно у него, готово да избликне на повърхността, неизследвана дълбочина, качество, което повечето жени намираха за привлекателно. Очите им се срещнаха, неговите бяха тъмни, натежали от обещание и с недотам добри намерения. Тя се дръпна назад, колкото можа, докато гърбът й не опря в стената на беседката.
Той пристъпи дебнешком към нея и спря, разтворил крака, чист образ на животинска агресия, безсрамен и дързък. Дали този циганин не смята да я нападне?
— Какво искате? — запита тя с все по-нарастваща паника.
— Не съм сигурен. — И той хвърли поглед зад гърба си. — Очаквате ли някого?
— Със сигурност не и вас — отвърна Есме. — Само исках няколко минути уединение. Толкова ли е трудно да го разберете? Моля ви, оставете ме.
— Защо красавица като вас ще търси уединение? Като на всички благородни гаджи, и на вас всичко ви е поднесено на сребърно блюдо.
Очите на Есме блеснаха яростно.
— А като всички цигани и вие вземате каквото поискате. — Тя изправи рамене. — Ще ми направите ли нещо лошо?
Тя видя учудване в очите му и веднага разбра, че няма защо да се страхува от него… физически. Но той си беше циганин и всички знаеха, че не може да им се вярва.
— Защо ме проследихте?
Данте вдигна рамене.
— От любопитство, предполагам. Видях ви да се измъквате и се запитах какъв ли любовник си имате.
— Това не е ваша работа, но аз нямам любовник. И както казах, просто исках да остана за малко сама. И тъй като мъжете се облизваха около онази безсрамна танцьорка, помислих, че никой няма да забележи, ако се отдалеча.
— И вашият мъж ли се облизва покрай Лорета?
Есме вдигна рамене. Изобщо не я беше грижа какво прави Калвин. Не изпиташе особено нежни чувства към годеника си. Бъдещият й съпруг беше избран, но не от нея. Покойният й баща и маркиз Алстън отдавна бяха уредили тя да се омъжи за онзи, който щеше да наследи титлата на маркиза. И виконт Калвин Лонсдейл беше наследникът на лорд Алстън. За щастие, нейният чичо и настойник лорд Парктън като че ли не бързаше с брака между нея и Калвин.
— Вземам мълчанието ви за „да“ — каза Данте.
— Може да вземете мълчанието ми за знак, че искам да бъда сама.
Данте се приближи на една крачка. Посегна и прокара пръст по гладкия сатен на бузата й. Тя си пое остро дъх.
— Не ме докосвайте.
— Плашите ли се от мене?
— А трябва ли? Вие сте…
Тя стисна плътно устни, страхувайки се да не би оскърблението да го разгневи.
Пълните му устни се изпънаха в строга линия. Една вена запулсира на бузата му.
— Май щяхте да ме наречете мръсен циганин.
— Вие го казахте, не аз.
— Не мислите ли, че мога да усетя презрението ви към мене и хората като мене? Но вашите мъже като че ли харесват нашите жени — изсъска той, спомняйки си за баща си, който беше направил дете на майка му, а после се беше отрекъл от него.
— Не знам нищо за вас — отвърна веднага Есме.
Защо той не си тръгваше?
— Някога целувал ли ви е циганин?
Данте нямаше представа защо я дразни, освен че устните й молеха за целувка.
— Няма да посмеете! — извика Есме, очевидно изплашена от идеята да бъде целуната от циганин.
Не биваше да казва това на Данте.
— Няма ли? Само опитайте, милейди.
Есме се опита да го заобиколи, измервайки на око разстоянието между циганина и изхода. Той никак не беше дребен. Винаги й се беше струвало, че циганите са ниски и слаби, но този мъж беше висок, широките му рамене и мускулестото му тяло като че ли изпълваха беседката. Само един поглед стигаше, за да разбере, че той е достатъчно силен, за да направи каквото си иска с нея.
Почти беше минала покрай него, когато той я сграбчи през кръста и я привлече към себе си.
— Не бързайте толкова, милейди.
— Казах ви да не ме докосвате.
Тя погледна с надежда над рамото му, търсейки помощ, но пътеката беше пуста. Бяха наистина сами. Звуците на музиката стигаха до тях и тя разбра, че танцуващите цигани още държат публиката в транс. Само този циганин ли я беше видял да се измъква?