Неговите устни бяха толкова близо, че тя усещаше дъха му да докосва бузата й. Миризмата му не беше такава, каквато беше очаквала. Вместо на чесън и немита плът той миришеше на сапун, мента и бор. И макар че дрехите му бяха малко необичайни, се виждаше, че са чисти.
— Как се казвате, милейди? — запита Данте.
Това беше нещо, което Есме не би му казала за нищо на света.
— Името ми не е ваша работа.
— Искам да знам името на жените, които целувам, но при вас ще направя изключение.
— Защо го правите? — прошепна тя.
Не можеше да говори, камо ли да мисли. Миризмата му, чувственият му глас, тъмните му, замислени очи — цялата тази смъртоносна комбинация превръщаше коленете й в желе. Как можеше този циганин да й въздейства така, както никой друг мъж досега? Не можеше да понася Калвин да я докосва, нито пък друг от познатите й мъже.
Циганинът сведе глава.
— Ще ви целуна, защото искам. Никога ли не ви се е приисквало да направите нещо, което не бива да правите?
Езикът й облиза устните й. Стори й се, че го чува да изохква, но реши да не обръща внимание.
— Не, никога.
Топлината на огромното му тяло я заливаше като висока вълна. Това чувство не й хареса. Тогава способността й да мисли изчезна, когато устата на циганина плени нейната. Не просто я плени, а я погълна. Никой никога не я беше целувал така дълбоко. Никога не се беше чувствала така безпомощна, така завладяна, така… възбудена.
Езикът му напираше срещу затворените й устни. Устата й несъзнателно се отвори пред настоятелния му език. Тя искаше да почувства отвращение, но реакцията й беше изненадано удоволствие. Целувката на циганина не беше това, което беше очаквала. Тя нямаше особен опит, но инстинктивно разбираше, че циганинът е извънредно опитен. Мъж, който се беше наслаждавал на много любовници. Тази мисъл разтърси Есме и я върна към действителността. Ако някой я видеше с този циганин, обществото щеше да се отрече от нея.
Гневна червенина изби по бузите й. Как смееше той да я третира като някаква лека жена? Тя беше дама, дъщеря на граф. Заслужаваше уважение, особено от циганин… особено от циганин. Тя го отблъсна й се изтръгна от прегръдката му. Гневът извираше от нея в непрестанни вълни.
Вълнение пробяга през Данте, последвано от мигновена възбуда. Всяка разгневена жена го възбуждаше, но тази жена беше великолепна в яростта си. Виолетовите й очи буквално димяха от презрение, гневна червенина обагряше алабастровата й кожа, а малката й, заострена брадичка беше вдигната предизвикателно. Макар Данте да беше имал много любовници, и циганки, и гаджи, той веднага разбра, че иска тази тайнствена жена в леглото си. За съжаление, презрението, което четеше в изражението на лицето й, охлади възбудата му. Никога в живота си не беше насилвал жена, те сами идваха в леглото му и винаги бяха готови за него.
— Може да съм си навлякъл гнева ви, милейди, но не заслужавам презрението ви. Няма да ви безпокоя повече.
Изобразявайки подигравателен поклон, той се обърна и се отдалечи. Сложила пръст на устните си, Есме го наблюдаваше как си отива. Никой мъж досега не се беше отнесъл с нея с такова неуважение. Трябваше да каже на лорд Хотърн и да го остави да се оправя с циганина. Но какво би могъл да направи негова светлост? Циганите живееха по собствени правила. Винаги й бяха казвали, че те са крадци и джебчии, техните жени бяха неморални и лишени от скромност. Погледът й проследи отдалечаващия се гръб на Данте. Поне един от техните мъже беше женкар.
Есме реши, че е време да си тръгне оттук. Но пътят й беше препречен от мъжа, когото се беше опитала да избегне.
— Значи тук си се скрила.
Тя преглътна един стон. Калвин Лонсдейл беше последният човек, когото искаше да види.
— Просто исках да остана сама за няколко минути.
— Чичо ти ме прати да те намеря.
— Тъкмо щях да се върна на тържеството. Циганите тръгнаха ли си вече?
— Сега си прибират нещата. Всички влизат вътре за танците. Първият танц е мой.
— Наистина не ми се танцува.
Калвин присви тънките си устни, което промени донякъде приятните му черти в маска на неодобрение.
— Чичо ти ще се ядоса, ако не те види да танцуваш с мене. В края на краищата, аз съм твоят годеник.
— Още не, Калвин, и може би никога. Чичо отдавна не ми е говорил за годеж.
— Чичо ти иска да те види добре омъжена. Ще стана маркиз Алстън, след като моят вуйчо почине. Бракът между нас двамата е именно това, което винаги са искали чичо ми и баща ти.
— Още не си лорд Алстън. Вуйчо ти е в превъзходно здраве.
— Той е стар — напомни й Калвин.
Хвана я за лакътя и я поведе по пътеката. Годеникът не беше висок, двамата бяха почти на една височина. Не беше и мускулест. Есме подозираше, че си слага подплънки на раменете и на някои други части от анатомията си, за да изглежда по-мъжествен, отколкото е. В сравнение с циганина Калвин беше незначителен мъж с незабележими пропорции.