Есме не го искаше. Ако не можеше да се омъжи по любов, изобщо нямаше да се омъжи. Когато станеше на двадесет и пет години, щеше да поиска наследството си и да се занимава със собствения си живот. Тя вярваше, че любовта съществува, защото я беше видяла у родителите си. За съжаление, те бяха починали рано, затова леля й и чичо й бяха станали нейни настойници.
След смъртта на леля й чичо Даниел беше станал единственият й настойник. Есме знаеше, че чичо й я обича, но си пожелаваше той да не беше настоявал толкова много да я види задомена с блестящ брак.
Мълчанието на Есме като че ли разпалваше гнева на Калвин.
— Есме, какво ми има, че не ме харесваш?
Тя спря внезапно и го накара също да спре.
— Обичаш ли ме, Калвин?
— Да те обичам ли? Това пък откъде ти хрумна? Ние сме равни по ранг и трябва добре да се разбираме.
Тя тръгна отново по пътеката. Не искаше просто да се разбира със съпруга си. Искаше да го обича. Никога не би могла да обикне Калвин. Не бяха един за друг. Нямаха нищо общо. Освен че беше слаб, той играеше хазарт и харчеше пари, с които не разполагаше. Тези черти нямаше как да й харесват. Беше чула, че е толкова задлъжнял, че щеше да му трябва половината състояние на вуйчо му, за да избегне затвора за длъжници. Харчеше, защото предполагаше, че ще наследи титлата маркиз Алстън, въпреки че маркизът беше жив и здрав и нямаше изгледи скоро да умре.
Есме беше странно разочарована, когато стигнаха до къщата и се оказа, че циганите са си тръгнали и всички се събират вътре за танците. Добре, помисли тя. Нямаше нужда да види циганина, за да си спомни колко нахален и арогантен беше той. Ако никога повече не го видеше, още по-добре.
Данте се върна при катуна заедно с танцьорите, дядо си и баба си. Малката група образуваше шумна и весела процесия. Довечера щеше да има празник с песни и танци, с много пиене, а след това мъжете щяха да си изберат жени и да потърсят други удоволствия.
Когато стигнаха до лагера, Данте отведе коня си в ограждението, където държеше конете, които обяздваше и продаваше на селските панаири. Това беше занимание, което много му харесваше. Парите от продажбата на конете щяха да помогнат на дядо му и баба му да изкарат зимата, чак до следващия пролетен панаир. Шандор се присъедини към него в ограждението.
— Къде изчезна следобеда? — запита той. — Лорета каза, че те е видяла да се отдалечаваш, докато е танцувала.
Данте сви рамене, спомняйки си с наслада за целувката, която беше откраднал от английската благородничка. Щеше пак да я целуне, само да не беше това нейно явно презрение. Никой мъж или жена, които се отнасяха с презрение към него, не си струваха да се занимава с тях. Но, господи, тя беше възхитителна. Възхитителна и забранена.
— Имах нужда да се пораздвижа и реших да се поогледам наоколо — обясни Данте.
— Изглеждаше ми неспокоен. Дори Карлота забеляза колко си неспокоен. Добре ли си? Ти като че ли харесваше Лорета. Може би трябва да се ожениш за нея.
Данте се изсмя презрително.
— Лорета харесва много мъже. Аз съм само един от тях. Не се страхувай, дядо, когато намеря жена, която ми харесва, ще се оженя.
Шандор се ухили и отпуснатата кожа покрай очите му се набръчка.
— Това казвах и аз на Карлота. Но тя иска да поеме в ръцете си твоето дете, преди да умре.
— Вие с баба имате още много години пред себе си, дядо. След като продам конете си на Бедфордския панаир, смятам да купя малка вила, където можете да се установите. Скитането е за млади хора.
— Не мога да живея като гаджо. Знаеш, че не е разумно да ми предлагаш такива неща, Данте. Аз съм ром и се гордея с това. Ще умра така, както съм живял, във фургона си. Ще вечеряш ли днес с нас?
— Не съм ли вечерял винаги с вас? Харесва ми как готви баба, затова не ми се иска сам да си готвя.
Шандор кимна и каза:
— Радвам се, че Лорета не е жената, с която искаш да прекараш живота си. Тя ще те съсипе.
Данте се разсмя и за един кратък момент мрачното изражение на очите му се проясни.
— Лорета твърде много обича мъжете, за да остане вярна на един, дядо. Не искам такава жена. Когато сложа детето си в ръцете на баба, искам да съм сигурен, че е мое.
Шандор се отдалечи усмихнат. Данте обърна вниманието си към конете. Те бяха неговата гордост и радост, глезеше ги и никога не се уморяваше да ги чеше. Три от кобилите му се бяха ожребили тази година и поколението обещаваше да бъде също така красиво като родителите си.