— Конете ти са по-важни от мене.
Данте погледна през рамо към Лорета и се усмихна.
— Не е точно така — подразни я той.
Свивайки червените си устни, младата циганка тропна с крак.
— Ти си невъзможен, Данте. Не се интересуваш от мене след всичко, което съм ти дала. Знаеш, че те предпочитам пред всичките си други любовници. Да дойда ли във фургона ти тази нощ?
— Не тази нощ, Лорета. Имам други планове.
Очите й блеснаха от ярост.
— Ще идеш да се видиш с някоя от тях. Как можеш да се любиш с тия белезникави гаджи?
— Казал ли съм, че отивам на среща с жена?
— Няма нужда. Не съм глуха. Чух ги да се хвалят пред приятелките си с красивия си любовник циганин, докато им танцувах. Знам, че ти си този любовник, за когото говорят.
— Признавам, че не си единствената, която харесвам, знам и че не се ограничаваш само с мене. Нека нещата останат така, Лорета. Сега, ако ме извиниш, Карлота ще се сърди, ако закъснея за вечеря.
Лорета си тръгна сърдита, нарочно спирайки, за да пофлиртува с Роло, един от приятелите на Данте. Той не почувства никаква ревност, когато двамата изчезнаха във фургона на Роло.
Данте пак провери жребчетата си, преди да се присъедини към Шандор и Карлота. Седна на един пън и прие паница задушено, което беше къкрило на огъня почти целия следобед. Започна да се храни с апетит, наслаждавайки се на гозбата на Карлота. Всичките му апетити бяха завидни. Току-що беше изял последната хапка хляб със сос, когато един мъж влезе на кон в лагера.
Данте веднага зае отбранителна позиция, ставайки, за да посрещне непознатия. Мъжът слезе от седлото. Когато Данте видя, че не носи оръжие, се успокои.
— Изгубихте ли се? — запита Шандор. — С какво можем да ви помогнем?
— Казвам се Тревър Дънст. Търся Шандор и съпругата му Карлота.
Данте замръзна.
— Какво искате от тях? Не са направили нищо лошо.
— Не искам да им сторя нищо лошо — поясни Дънст. — Просто искам да им задам няколко въпроса за внука им Данте.
Шандор избута Данте настрана.
— Какво е направил?
— Нищо, което да ми е известно. Неговият благодетел ми плати, за да го намеря.
Данте пристъпи напред.
— Не търсете повече. Аз съм Данте. За кого работите и какво иска той от мене?
— Нае ме дядо ви, маркиз Алстън. Иска да ви види.
Устните на Данте се извиха презрително.
— Нямам желание да се виждам с този човек.
— Може би трябва да поразмислиш, Данте — намеси се Карлота.
— Защо? Той се срамуваше от мене. Ти и дядо ми сте единствените роднини, които искам да познавам.
— Това ли да кажа на маркиза? — запита Дънст. — Той няма търпение да ви види и да говори с вас.
— Не искам…
— Може би трябва да отидеш, Данте — посъветва го Шандор. — Няма да ти навреди да го изслушаш. Той плати за образованието ти.
— Образование, което не съм искал, нито ми е било нужно — намръщи се Данте. — В училище страняха от мене. Синовете на богаташите ми се присмиваха, защото съм циганин. Мразеха ме, както и аз ги ненавиждах.
— Но ти се учеше — осмели се Карлота.
— Да, учех се как да бъда джентълмен, колкото и да ми е безполезно. Аз съм ром и винаги ще си остана такъв.
Шандор и Карлота размениха многозначителни погледи.
— И двамата мислим, че трябва да разбереш какво иска маркизът — посъветва го Шандор. — Той сигурно си има причина, за да те потърси.
Упоритата природа на Данте отново взе връх.
— Не искам да имам нищо общо с този човек.
— Не сме далече от Алстън Парк, какво може да ти навреди? — настоя Карлота. — Катунът ще пътува заедно с тебе и ще се установим на лагер в ливадата близо до имението на Негова светлост.
Данте реши, че дядо му и баба му искат той да отговори на молбата на маркиза, но нямаше да му бъде лесно да се изправи лице в лице с мъжа, който беше отрекъл съществуванието му. Той презираше благородния си баща и също толкова благородния си дядо. Баща му не се интересуваше от него. През всичките си двадесет и осем години Данте не го беше видял нито веднъж и не беше чул нищо за него. В ума му съществуваха само Шандор и Карлота, единственото семейство, от което имаше нужда.
— Мисля, че би трябвало да отидеш при маркиза — каза Шандор.
— Имам чувството, че става дума за нещо важно.
— Този човек не означава нищо за мене — изръмжа Данте. — Но заради вас ще се срещна с него. Ако не поради друга причина, само за да му кажа какво мисля за него.
2
Данте виждаше покрива на къщата в имението на лорд Алстън, застанал на ливадата, където беше лагерувал катунът. Беше помогнал на баба си и дядо си да устроят лагера, убивайки колкото може повече време преди часа, в който трябваше да отиде при лорда. Мисълта за благородния му дядо накара устните на Данте да се извият в презрителна усмивка. Той се гордееше, че е ром и не зависи от парите на маркиза. Данте ценеше независимостта си, наслаждавайки се на един начин на живот, необременен от правилата на обществото. Беше свободен да ходи, където си поиска и да прави каквото му хрумне.