— Как да не е знаел, че циганката, която му е била любовница, е заченала дете от него? Майка ми е умряла, когато ме е родила — знаете ли това?
— Аз знаех, но Александър не знаеше. Ако беше разбрал за тебе, нямаше да се ожени за жената, която избрах за него. Наистина беше привързан към майка ти. Когато дядо ти и баба ти ми казаха, че дъщеря им носи дете от Александър, аз взех решение, за което после много пъти съжалявах. Не казах на сина си за тебе. Казах му, че ще го лиша от наследство, ако отново се срещне с майка ти. Той ме послуша, но не беше доволен от ултиматума ми. Бракът, който му уредих, не беше добър. Той и съпругата му живееха разделени.
— Къде е баща ми? Той още ли не знае, че съществувам?
— Алекс умря без наследници преди десет години, сърцето му не издържа. Тогава ти беше в училището. След като го напусна, загубих следите ти, но много се гордеех с успехите ти.
— Не ви ли казваха, че бях постоянно обиждан и оскърбяван от почти всички мои съученици? Бях циганин, нали разбирате, недостоен за уважението им.
Алстън кимна.
— Чувах, но ти намери там един-двама приятели и се дипломира блестящо.
Това беше напълно вярно. Виконт Джейсън Брукуърт и младият граф Карстеърс се бяха сприятелили с него.
— Така беше и понеже бях оставен сам на себе си, имах много време да уча.
— Чувах, че си бил много популярен сред жените.
Това беше поредната ябълка на раздора с неговите съученици.
— За какво е всичко това? Вече не съм ученик.
Алстън се облегна назад и скръсти ръце.
— Когато Алекс умря без наследници, моят племенник, виконт Лонсдейл, стана първият кандидат за мой наследник:
Данте нямаше представа какво цели Алстън.
— Щастливец. Поздравявам го.
— Ако го познаваше, нямаше да кажеш това. Калвин е отчаян комарджия, не е достоен за моето доверие или за титлата ми. Когато дойде на гости, оставам с впечатлението, че няма търпение да се озова в гроба. Понякога си мисля, че би искал да ускори края ми.
Данте не каза нищо, чакайки дядо му да стигне до съществената част.
Алстън се вгледа втренчено в очите на младежа, без да отмества поглед.
— Ти си честен мъж, Данте.
Изуменият младеж запита:
— Откъде знаете?
— Имам си начини да узнавам това, което ме интересува. Имаш ли пари, всичко е възможно. Наредих внимателно да проучат семейството ти, преди Дънст да ви намери.
Гняв избликна от черните очи на Данте. Той понечи да стане. Но Алстън повелително му махна да си седне.
— Седни, Данте. Не искам да навредя на Шандор и Карлота. Те се справиха чудесно с възпитанието ти и уважиха желанието ми да те пратят в университета.
Данте се отпусна на стола си.
— Може би трябва да ми кажете какво искате от мене.
Алстън въздъхна, пое си дълбоко дъх и каза:
— Признах те за свой внук и съдът го одобри. Всички документи са в ред. Сега ти си моят законен наследник.
Данте скочи на крака.
— Какво! Защо ще правите такова нещо?
— Защото съм убеден, че ти ще бъдеш по-добър маркиз от моя племенник.
— Аз съм ром. Не искам да имам нищо общо с вас и такива като вас.
— Ти имаш предубеждения към хората като мене, както съучениците ти срещу тебе. Ром или не, ти си моят наследник.
— Какво мисли вашият племенник за това? Подозирам, че не е доволен от решението ви. Не по-доволен, отколкото съм аз сега.
— Още не съм му казал. Той мисли, че е единственият ми наследник.
Данте избухна в гръмогласен смях. Макар че беше замаян от разкритията, не можа да се въздържи да не се засмее на абсурдното понятие, че ще стане маркиз след смъртта на Алстън.
— Простете, милорд, но намирам шегата ви доста забавна.
— Това не е никаква шега, Данте. Всичко приключи. Сега ти си виконт Данте Ноулз. Това беше титлата на баща ти. Когато умра, ще станеш маркиз Алстън. Съдът одобри петицията ми, имам и документи, потвърждаващи новото ти положение в живота. Имаш и собствено имение, и богатство, което съм събрал на твое име.
— Не искам нищо от това.
— Дали ще приемеш или не, това си е твое решение. Парите си остават твои.
Алстън извади два документа от чекмеджето на бюрото си, запечатани с внушителни печати. Подаде единия на Данте.
— Този документ е свидетелство, че те припознавам като свой внук и признавам правата ти над моята титла, имущество и богатство. А това — продължи той, подавайки му втория документ, — е копие от завещанието ми. Ако го прочетеш, ще видиш, че ти си моят законен наследник. Дръж тези документи у себе си, защото единственото друго копие е у моя адвокат.
Данте погледна с отвращение документите в ръцете си.
— Защо ми ги давате?
— Понеже са твои. Пази ги, Данте. Някой ден може да имаш нужда от тях.