Есме влезе в спалнята им малко след него, държеше няколко плика в ръка.
— Какво е това? — запита Данте.
— Покани — обясни Есме, размахвайки пликовете пред него. — Току-що пристигнаха. Оказва се, че сме станали най-новата мода. Не съм го и очаквала.
Данте пъхна ръце в ръкавите на жакета, който Симпсън държеше. Брукуърт излезе прав. Всички искаха да видят „нецивилизования циганин“, който беше нападнал виконт Лонсдейл.
— Искаш ли да посетиш някои от тези приеми?
— Мисля, че би трябвало да се появим на повечето от тях. Очаква се от нас.
— Много добре. Ще оставя това на тебе, защото не знам много за тези неща. Готова ли си за нашата разходка?
— О, да. Обичам парка. Облякох се за излизане с каретата, това имаше предвид, нали?
— Да. Но ако предпочиташ повече напрежение, можем да пояздим по Ротън Роу утре сутринта, ако времето позволява.
— Обичам да яздя. Чичо Даниел изпрати кобилата ми по коняря си тази сутрин.
— Къде са дядо ми и баба ми? — запита Данте.
— Отидоха в конюшнята да нагледат фургона си. Не мисля, че им харесва да живеят в къща, а твоята е толкова голяма. Дядо ти със сигурност е живял добре.
— Да, така е — изрече Данте сухо. — Говорих тази сутрин с Бартоломю, искам да направя нещо стойностно с парите си. Не ми се стори много ентусиазиран, но парите са мои и мога да правя с тях каквото поискам. Още мисля какво точно да направя.
Есме изглеждаше зашеметена и същевременно удовлетворена.
— Никой не може да каже, че не си великодушен, Данте. Какви благотворителни дела си замислил?
— Нека да обсъдим това по-късно. Времето през този сезон е непредсказуемо, а аз искам да се възползвам и от малкото останала слънчева светлина, преди да дойдат облаците. — Той й предложи ръката си. — Да тръгваме ли?
Кабриолет с натегнати ресори и впряг от два добре подбрани коня ги чакаха на алеята — още един пример за луксозния живот на предишния лорд Алстън. Данте помогна на Есме да се качи, после се покатери на седалката на кочияша и освободи спирачката. Беше чудесен есенен ден с намек за зима във въздуха. По-голямата част от лондонското общество явно беше имало същата идея, защото алеите бяха препълнени с пешеходци, карета и ездачи. Веднага щом познаха Данте, хората се заобръщаха, за да го зяпат и да го сочат.
— Какво става? — запита Есме. — Защо хората ни зяпат?
— Може би заради препирнята ми в „Уайтс“ тази сутрин.
Есме се взря в него.
— Каква препирня?
— Това не те засяга.
— Разбира се, че ме засяга — изсумтя тя. — Аз съм ти съпруга, забрави ли?
Усмивката на Данте би могла да мине за цинична.
— Как да забравя след сватбената ни нощ? Нямам търпение да я повторим. Никой не може да каже, че сме несъвместими в това отношение.
— Не сменяй темата. Искам да знам какво се е случило в „Уайтс“.
Точно тогава едно младо конте стигна с коня си до тях, принуждавайки Данте да поспре.
— Не сме се запознали с вас, милорд. Аз съм лорд Хърлтън. Вашето умение в юмручния бой е впечатляващо, милорд. Може би ще пожелаете някой ден да се присъедините към моите приятели и мене в заведението „Джентълменът Джим“. Бихме могли да научим някои хватки от вас.
— Рядко се занимавам с юмручен бой, лорд Хърлтън — отвърна Данте. — Тази сутрин беше изключение.
Той плесна юздите по гърбовете на конете и те потеглиха, оставяйки лорд Хърлтън на алеята.
— Какво си направил? — запита Есме. — Можеш да ми кажеш, защото, както изглежда, вече всички го знаят, но не и аз.
— Не изтърпях нещо, което Лонсдейл изрече днес в „Уайтс“.
— Ударил си го?
Веселост оцвети думите му.
— Ножът не ми беше под ръка.
— Колко души те видяха да го удряш?
— Не съм ги броил.
Есме изстена. Очевидно Данте не осъзнаваше сериозността на постъпката си. Как би могло обществото да го одобри, ако бие хора наляво и надясно?
— Какво е казал Калвин, че така да те ядоса?
— Не ти трябва да знаеш.
Есме се изчерви. Очевидно беше, че Калвин я е оскърбил, принуждавайки Данте да защити честта й. Тя трябваше да говори с Калвин, преди да е станала по-голяма беля.
Когато вятърът задуха от север, хората започнаха да се разотиват по домовете си. Данте обърна каретата и се присъедини към всеобщото „бягство“ от парка.
Лорд Парктън ги очакваше. Грейсън го беше настанил в кабинета и му беше донесъл нещо да се подкрепи. Есме стигна първа до кабинета, следвана плътно от Данте.
Тя целуна чичо си по бузата.
— Какво те носи насам, чичо?
— Чух някои обезпокоителни новини днес — изрече Парктън, гледайки право към Данте.