— Грейсън каза, че си искал да ме видиш — каза тя.
— Влез — заповяда Данте.
Есме мина покрай него, за да влезе в кабинета, залитайки под тежестта на неодобрението му. Вратата се затвори зад нея. Тя му отправи плаха усмивка.
— Изглеждаш сърдит.
С глас, малко по-висок от шепот, той изрече:
— Тази дума не може да опише онова, което чувствам. Какво те прихвана да се измъкваш, без да кажеш на никого къде отиваш? Не помисли ли, че ще се безпокоя за тебе?
— Нямаше никаква опасност.
— Няма как да го знам, преди да си ми разказала къде беше.
Есме се поколеба, усмивката й трепна, а после съвсем изчезна, когато изражението на Данте остана неумолимо.
— Моля те, не се сърди.
Данте остана непоколебим. Макар че не искаше да плаши Есме, тя трябваше да разбере, че той има врагове, които могат да я използват, за да стигнат до него.
— Искам обяснение и го искам сега.
Есме се отпусна на един стол и вдигна поглед към него. Изглеждаше напрегната, но не и изплашена от него, макар че той мислеше, че трябва да бъде.
— Седни, Данте. Не обичам да стърчиш над мене. Това, което ще ти кажа, не е онова, което би искал да чуеш, но все пак трябва да го изслушаш.
Данте се отпусна на един стол, все така неумолим.
— Много добре, можеш да започваш.
— Искам да ме изслушаш докрай, преди да кажеш каквото и да било.
— По дяволите, Есме! Просто ми го кажи и да свършваме.
— Отидох у Калвин.
Данте скочи от стола си.
— Отишла си къде?
— Моля те, Данте, седни и ме изслушай. Можеш да изразиш неодобрението си после.
Той преброи мислено до десет. Когато това не разсея гнева му, той избухна в поредица от диви ругатни.
— Искаш ли да чуеш или не?
— Разбира се, че искам. Нямам търпение да чуя защо си се почувствала задължена да посетиш Лонсдейл без мое знание.
— Исках да разкрия дали е виновен в убийство.
— Искала си… Проклятие! Наистина ли очакваше той да си признае пред тебе? Няма значение, продължавай. Искам да разбера какво е имал да казва.
— Той не е убил дядо ти, Данте, нито е правил опит да те убие. Убедена съм в това.
Данте вдигна ръце.
— Докъде стига лековерието ти? Нека се изясним. Ти си отишла при Лонсдейл и си го запитала дали е виновен в убийство.
Есме кимна.
— Той отрече и ти му повярва — констатира Данте.
Тя кимна отново.
— Никога не съм те мислил за глупачка, Есме, но това, което си направила, е и глупаво, и опасно. Не си очаквала Лонсдейл да си признае участие в убийство, нали? Никой здравомислещ човек няма да го направи, аз също не бих го направил.
— Ти не го видя, Данте. Беше наистина потресен, когато му казах, че го подозираш заради покушенията срещу тебе. Той има големи неприятности, търговци и лихвари го преследват, натрупал е дългове на хазарт, които не може да плати.
— Още една причина да се нуждае от богатството на Алстън. Не искаш да повярваш, че Лонсдейл е способен на убийство, защото храниш нежни чувства към него.
— Не е вярно!
Данте започна да се разхожда напред-назад.
— Умишлено не ме послуша. Забраних ти да се виждаш или да говориш с Лонсдейл и ти се съгласи.
Треперещата брадичка на Есме се вирна упорито.
— Може да съм ти съпруга, но не и твоя собственост. Исках да ти помогна. Исках да разбера дали трябва да простиш на Калвин и да търсиш другаде убиеца на дядо си.
Думите му излязоха като отчаян рев:
— Наистина ли смяташ, че Лонсдейл е невинен?
— Да. Ако реакцията му е била преструвка, той е най-добрият актьор, когото някога съм виждала.
— Прости ми, че няма да се съглася с тебе. Лонсдейл ще спечели много от смъртта ми. Той е убил дядо Алстън, защото е мислел, че ще го наследи, а и отчаяно се е нуждаел от парите. Когато научил, че дядо ми е променил завещанието си в моя полза, той започна да ме преследва.
Есме поклати отрицателно глава.
— Грешиш. Бих заложила живота си, че е така.
Данте се взря в лицето й и я предизвика.
— Би ли заложила брака ни срещу неговата невинност?
Есме го погледна сериозно. Той почти виждаше как работи мисълта й. Молеше се тя да даде правилния отговор, но знаеше, че е достатъчно наивна, за да вярва, че Лонсдейл е невинен.
След дълга, напрегната пауза Есме изрече:
— Да, залагам брака си, както и живота си, че Калвин е невинен. Защо не можеш да видиш, че се опитвам да те защитя? Ако цялото ти внимание е съсредоточено не, върху когото трябва, истинският убиец е свободен да удари отново, докато не успее.
— Стига, Есме! За глупак ли ме мислиш? Никой — чуваш ли ме? — никой няма да спечели от смъртта ми, единствено Лонсдейл. Съжалявам, че толкова ниско цениш брака ни.