И се извърна.
— Свободна си. Сега, когато знам, че си в безопасност, трябва да се върна към този финансов отчет, който Бартоломю ми изпрати. Нищо не разбирам от него, Лутър също.
Сложила ръце на кръста си, Есме го прикова с остър поглед.
— Защо не искаш да ми повярваш?
Той я изгледа втренчено, твърдите черти на лицето му бяха непоколебими като гранит.
— Откъде да знам дали не сте обсъждали изчезването ми с Лонсдейл? Как да повярвам на която и да било твоя дума?
Дъхът на Есме премина в стон.
— Божичко, ти ме ненавиждаш.
Изражението на Данте омекна.
— Не те ненавиждам. Искам да ти вярвам, наистина, но ти правиш нещата трудни.
— Това е, защото се ожени за мене поради погрешни причини.
Проклета да е! Не знаеше ли, че той я искаше? Душата му я искаше. Сърцето му я искаше. Единственият му проблем с нея беше доверието.
— Съжалявам, Данте, за двама ни.
Тя се обърна и се отдалечи.
— Есме.
Тя не спря. Той стигна до нея с три дълги крачки и я извърна към себе си. Не знаеше какво иска да направи, докато не я докосна. Едно просто докосване и магията се върна. Магията Есме.
Той я притегли към себе си, взря се в дълбоката пурпурна бездна на очите й и плени устата й. Целувката го заля с чувства, чувства, които се опита да пренебрегне, трябваше да пренебрегне. Но целувката продължаваше. Тя разтвори устни и изстена, той вмъкна езика си вътре, вкусвайки я, може би за последно.
Нещо в него трепна, той отказваше да се подчини на усещането, осъзнавайки, че това може да доведе до ужасно последици. Доверието трябваше да бъде спечелено, а досега Есме не беше спечелила неговото. Той започна да се отдръпва от целувката, преди да стигне до точката, от която нямаше връщане. Устните на Есме го последваха. Той се освободи от нея и я отблъсна от себе си.
— Това е само пример какво изпускаш, какво ни струваха лъжите ти.
— Не знаех, че има „ние“. Ти съвършено ясно ми даде да разбера, че не ми се доверяваш, че не би могъл да ме обичаш, че си се оженил за мене, за да задържиш титлата и богатството си. Съмнявай се колкото искаш в мене, Данте, това няма да ми попречи да спася живота ти.
Високо вдигнала глава, Есме излезе от кабинета. Данте се върна на бюрото си, прекалено разстроен, за да се съсредоточи върху делата си. Всичко, което можеше да направи, беше да се пита дали не е сгрешил, отхвърляйки съмненията на Есме относно вината на Лонсдейл.
Карлота и Шандор го намериха в странно настроение, когато се срещнаха с него в кабинета му малко по-късно.
— Какво се е случило? — запита Карлота. — Цялото домакинство чу, че се карате с Есме. Какво си й направил?
— Какво те кара да мислиш, че съм й направил нещо? Защо не я запитате тя какво е направила? Тази жена е непоправима. Опита се да ме убеди в невинността на Лонсдейл. Изложи на риск брака ни заради това.
Карлота размаха пръст към Данте.
— Ако има някакви недоразумения между тебе и жена ти, трябва да оправиш това.
— Може да е прекалено късно, бабо. Ние сме в задънена улица. Ако тя се извини, след като докажа вината на Лонсдейл, ще можем да продължим. Но няма да бъде лесно. Есме загуби уважението ми, когато се свърза с Лонсдейл против желанието ми.
— Може би има основателни причини — предположи Шандор.
Данте не искаше да обсъжда съпругата си с баба си и дядо си.
— Не настоявай, дядо. Ще действам с Есме, както сметна за добре.
Карлота потегли Шандор за ръкава.
— Данте има нужда точно сега да остане сам.
— Ще се видим с вас на вечеря — каза той, вече съжалявайки за рязкостта си.
И отново насочи вниманието си към финансовите доклади, които Бартоломю беше подготвил за него. Макар че доста добре се оправяше с числата, тези му се струваха лишени от смисъл. Финансовото здраве на неговото огромно имущество се нуждаеше от нещо повече от внимателен оглед и той смяташе да отдели цялото време, необходимо за изясняване на нещата.
Данте излезе от кабинета си навреме, за да се облече за вечеря. Очевидно Есме вече се беше облякла, защото той се намери сам в спалнята им, единствено със Симпсън. Преди да слезе на вечеря, даде на камериера си изрични нареждания, свързани с новото му място за спане.
Есме заедно с дядо му и баба му го чакаха в приемната. Храната беше поднесена почти веднага и те се настаниха в трапезарията. Вечерята мина неловко. Отначало Карлота се опита да поддържа разговора, но скоро се отказа. Веднага след вечеря Данте се извини, заявявайки, че има планове за вечерта, които не включваха Есме.
— Ами тазвечерният бал у Портхауз? — запита Есме. — Аз вече приех да отидем.
— Можеш да отидеш, ако искаш — изрече хладно Данте. — Каретата ще бъде на твое разположение.