— Искаш да отида сама?
Макар че се държеше учтиво, очите му блестяха от сдържана ярост.
— Ако искаш, аз нямам намерение да ходя. — И нанесе последния удар. — Може би ще срещнеш Лонсдейл там.
Есме усети как нейният свят излиза от контрол. Искаше да се нахвърли на Данте, но не желаеше да въвлича Карлота и Шандор в техните проблеми. Двамата старци обожаваха внука си и тя не искаше да го очерня в очите им.
Тя бутна стола си назад.
— Моля да ме извините. Изморена съм и ще си легна.
Карлота и Шандор размениха загрижени погледи, но не казаха нищо. В мига, когато Есме влезе в спалнята, тя разбра, че нещо не е наред. Скоро осъзна какво е то. Всичките дрехи на Данте и личните му вещи бяха изнесени. Есме се отпусна на един стол и остави ужасните последици от посещението й при Калвин да я връхлетят с цялата си сила. Очевидно Данте искаше тя да излезе от живота му и от спалнята му, единственото място, където бяха щастливи.
Джейн нахлу в стаята.
— Симпсън каза, че негова светлост се е преместил от спалнята ви. Какво сте направили пък сега?
Есме се наежи.
— Какво те кара да мислиш, че е по моя вина?
— Добре ви познавам, милейди. Изчезвате днес и не ме викате да ви придружа. Сигурно не сте замислили нещо добро.
— Честно, Джейн, говориш ми като Данте. Всичко, което исках да направя, беше да му помогна. Имах дълъг разговор с Калвин, той ме убеди, че не е убил лорд Алстън и че не е отговорен за покушенията срещу живота на Данте.
— И вие му повярвахте?
— Трябваше да го видиш, Джейн. Беше шокиран, когато му казах, че Данте го подозира в убийство.
— Предполагам, че сте изказали мнението си пред негова светлост.
— Точно така. Разменихме остри думи. Казах му, че бих заложила брака ни срещу невинността на Калвин.
Джейн изхъмка неодобрително.
— Вижте какво ви докара това. Студено легло.
Есме въздъхна замечтано.
— Питам се къде ли отиде Данте тази вечер.
Джейн обърна Есме с гръб към себе си, за да разкопчае роклята й.
— Най-добре не мислете за това.
Данте намери Брукуърт в Брукс, но Карстеърс беше на бала у Портхауз заедно с годеницата си.
— Мислех, че щеше да бъдеш на бала със съпругата си — проточи Брукуърт.
— Промяна на плановете. — Брукуърт отвори уста, за да каже нещо, но Данте го изпревари. — Не питай — предупреди го той. — Тук съм, за да се забавлявам.
Брукуърт поклати неодобрително глава.
— Вече неприятности в рая? Колко забавно. Е, добре, какво ще кажеш да се присъединим към една приятелска игра? Ако си спомням правилно, непрекъснато печелеше парите ми в университета.
— Ти имаше толкова много — отговори Данте.
Намериха две свободни места на масата и се присъединиха към играта на вист. Данте имаше късмет и спечели няколкостотин лири, Брукуърт загуби и предложи друго развлечение.
— Лейди Харисън дава частно парти тази вечер в дома си. Имах късмет да получа покана. Сигурен съм, че няма да възрази, ако те заведа.
Данте се поколеба. Имаше ясна представа какви са партитата на Маргарет. Винаги завършваха с оргии. Той беше посетил навремето едно-две такива забавления в безгрижните си дни като цигански любовник в търсене на скучаещи жени, които да го приемат в леглата си. Никога не беше пропускал подобна възможност.
До момента.
— Не мисля… — Думите му секнаха. Не дължеше лоялност на Есме след предателството й. — Това ми изглежда добра идея — поправи се той.
Брукуърт го изгледа странно.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно сигурен.
Партито беше в разгара си, когато Брукуърт и Данте влязоха в предната приемна, където се бяха събрали множество хора. Данте позна някои от жените и няколко мъже. Лейди Харисън ги приветства експанзивно.
— Добре дошли, господа. Колко предвидливо от страна на лорд Брукуърт да ви доведе на малкото ни събиране, Алстън. Има бюфет в трапезарията и карти за онези, които предпочитат хазарта пред… ъ-ъ… по-приятните забавления.
Блестящият й поглед се спря на Данте.
— Доволна съм да разбера, че бракът не ви е променил. — И тя пъхна ръка под лакътя му. — Елате, Алстън. Сигурна съм, че Брукуърт ще си намери развлечение.
Неудобно чувство започна да се събира в стомаха на Данте, когато Маргарет го поведе към стълбите.
— Какво имате предвид, милейди?
— Тъй като сте тук, предполагам, че съпругата ви не иска да ви приеме в леглото тази вечер. Смятам за свой дълг да поправя това положение.
Стъпките на Данте ставаха все по-нерешителни, докато следваше Маргарет по стъпалата към спалнята й. Това наистина не беше нещо, което би искал да направи. Спомни си, че беше казал на Есме, че никога няма да й изневери, че винаги ще бъде верен на брачните им клетви, но това беше, преди тя да отиде при Лонсдейл без придружителка. От къде да знае какво са правили двамата с Лонсдейл насаме? Вероятно същото, каквото той щеше да прави с Маргарет.