Отворен прозорец пред себе си виждам,
от ярката светлина леко примижвам,
нагаждам се бавно към новия ден —
ритъмът, тактът в който се движа е вече променен.
Пред мене зейва огромна врата,
отвътре — блести бяла светлина,
понечвам да вляза, но нещо ме спира,
частица от старото аз бавно умира,
Пропадам в някаква дълбока яма,
отвътре ме гледат две очи засмяни
и на моето лице бавно усмивка изгрява,
усещам как бавно и аз все по-добър ставам…
Но после… парченцата мрак пак към мене настъпват,
вратите се хлопват, злото отново във мене набъбва,
нощ пак настава, от очите ми бавно сълзи прокапват,
отново промяна — но тази ме скапва…