— Не вярвам — прекъсва го Ниъри и кимва, подчертавайки твърдението си, а Стан едва успява да отдръпне ръка, за да не забие ножицата в дебелия му врат. — Не, сър, изключено е! Хлапакът се е наслушал в училище на измислици за върколаци — тъй е написал в показанията си — а после, тъй като е прикован към оная ми ти инвалидна количка и не може да се радва на ваканцията като другите деца, е размишлявал върху страшните истории, предъвквал ги е в съзнанието си, тъй да се каже. Ефектът е психологически, нали разбирате? Ако ти беше изскочил от гъсталака през онази нощ, хлапето щеше да те обяви за върколак, приятелю.
Кени се засмива, но очевидно се чувства неловко.
— Ударихме на камък — мрачно процежда Ниъри. — Бълнуванията на хлапето са абсолютно безполезни.
Толкова е убеден в безполезността на показанията, които Марти е дал в дома на роднините си в Стоу пред представители на щатската полиция, че не е обърнал внимание на следното изречение: „Четири гръмнаха едновременно близо до лицето му… ако това изобщо беше лице… и май извадиха окото му. Лявото му око.“
Ако Ниъри бе предъвкал информацията в съзнанието си (което той не стори), щеше презрително да се изсмее, защото през знойните августовски дни на 1984 година само един човек в града носи превръзка на окото, но е немислимо именно той да е убиецът. Ниъри по-скоро би повярвал, че собствената му майка е извършила жестоките престъпления.
— Има само един начин да се разнищи мистерията — заявява той и поучително размахва пръст към неколцината мъже, които седят на столовете до стената и търпеливо чакат реда си за обичайното съботно подстригване. — Случаят трябва да бъде разследван от опитен полицай, ето защо вземам нещата в свои ръце. Надутите пуяци от щатските служби ще се хапнат отзад, като арестувам престъпника. — Ниъри замечтано се усмихва. — Може да е всеки — добавя. — Касиер в банката… служител в бензиностанция… някой, с когото седите един до друг на бара. Но опитният полицай на бърза ръка ще разреши загадката. Помнете ми думата!
Но на полицай Ландър Ниъри не му се удава възможност да докаже способностите си, защото същата нощ една космата ръка, посребрена от лунната светлина, се пресята през спуснатото странично стъкло в неговия пикап „Додж“, паркиран на кръстовището между второстепенните шосета западно от Таркърс Милс. Разнася се тихо ръмжене и противна миризма, каквато лъха от клетката на лъва в зоопарка.
Косматата ръка хваща Ниъри за брадичката и рязко обръща главата му. Той се взира в проблясващото зелено око, после вижда сплъстената козина и влажната муцуна, която се разтегля в ужасяваща гримаса и разкрива грамадни зъби. Звярът замахва почти игриво и ноктите му раздират страната на Ниъри, разкъсаната плът увисва. Шурва кръв, стича се по рамото на полицая и се просмуква в ризата му. Той изкрещява, звукът излиза през устата му и през зеещата рана. Иззад звяра наднича сребристата пълна луна.
Ниъри забравя двата си револвера, забравя философстванията си за психологията, забравя, че с тази работа ще се справи само способен полицай. Спомня си само онова, което бе чул от Кени Франклин — че престъпникът може би носи някаква маска.
Когато върколакът посяга към гърлото му, Ниъри сграбчва с две ръце грубата козина с безумната надежда, че ще свали маската. Ще чуе звука на отлепващ се каучук и ще види лицето на убиеца.
Ала надеждите му остават излъгани — чува само гневния рев на звяра. Чудовището отново замахва и Ниъри виж-, да, че лапата всъщност е уродлива ръка… да, човешка ръка… момчето е било право… после ноктите разкъсват гърлото му. Кръвта бликва като фонтан, изпръсква предното стъкло и таблото на пикапа; кървави капки се процеждат върху бутилката с бира на скута на Ниъри.
Чудовището хваща полицая за косата и почти го извлича от пикапа. Победоносно изревава и впива зъби в шията на жертвата си. Докато го ръфа, бирата с гъргорене се излива от преобърнатата бутилка и образува пенлива локвичка до педалите.
Дотук с психологията.
Дотук със способния полицай.
Септември
Наближава краят на месеца, скоро отново ще има пълнолуние, а изплашените жители на Таркърс Милс напразно очакват края на летните горещини. Дивизионните бейзболни мачове приключват, започва футболният сезон; метеорологът по телевизията съобщава, че на 21 септември в канадските Скалисти планини е палнал сняг и че снежната покривка вече е трийсетина сантиметра. Ала в Таркърс Милс лятото отказва да си отиде. През деня температурата се покачва до трийсет градуса; децата, чиято ваканция е свършила преди три седмици, изнемогват от жега в задушните класни стаи, а една минута сякаш е равна на час. Между съпрузите избухват безпричинни, но ожесточени скандали, на бензиностанцията на изхода за магистралата някакъв турист от Ню Джърси започва да се заяжда с Пъки О’Нийл за цената на бензина, а Пъки го халосва по главата с маркуча и разцепва горната му устна. Непознатият си подвива опашката, като злобно мърмори, заплашвайки Пъки със съд.