Да, Марти е сигурен, че това е върколакът, и то не само защото човекът носи превръзка на окото. Очебийна е приликата между мъжа и озъбения звяр, когото е видял през посребрената от луната лятна нощ преди почти четири месеца.
Откакто се е завърнал от „изгнанието“ си във Върмонт след Деня на труда, Марти е нащрек; знае, че рано или късно ще види върколака и че ще го познае по това, че е едноок. Когато каза на хората от щатската полиция, че със сигурност е извадил окото на върколака, те обещаха да проучат въпроса, но той разбра, че изобщо не са му повярвали. Може би защото не са свикнали да обръщат внимание на бръщолевенията на разни хлапета, а най-вече защото не са присъствали на драматичните събития през онази далечна юлска нощ. Важното е, че не са му повярвали.
Таркърс Милс е малък град, но се простира на голяма площ, а кварталите са отдалечени един от друг. До тази вечер Марти не бе видял едноок човек, нито се беше осмелил да разпита майка си, която се страхуваше, че случилото се през нощта на четвърти юли е оставило траен отпечатък в съзнанието на сина й. Марти подозираше, че ако започне да се прави на детектив и да я разпитва, в крайна сметка тя ще се досети накъде бие. Казваше си, че в Таркърс Милс живеят една шепа хора и че рано или късно ще се сблъска със Звяра с човешко лице.
Докато шофира към дома си, господин Козлоу (когото учениците наричат „треньора Козлоу“) си казва, че синът му е мълчалив и умислен, защото е уморен от тазвечерното приключение. Ала истината е съвсем друга. Никога досега (с изключение на нощта, когато бе пускал чудесните фойерверки) Марти не се е чувствал толкова бодър и въодушевен. В съзнанието му се върти една мисъл — необходими са му били почти два месеца да разбере кой е върколакът, само защото заедно с родителите си посещава католическата църква „Сейнт Мери“ в покрайнините на града.
Човекът с превръзката на окото, който пусна шоколадчето в торбичката му, сетне се усмихна и го помилва по главата, не е католик. Не, няма нищо общо с католиците. Звярът е преподобният Лестър Лоу от църквата „Баптистка благодат“.
Марти си спомня как невзрачният свещеник застана на прага и се усмихна, а лампата в коридора освети превръзката на окото му, която му придаваше вид на пират.
— Май сте имали произшествие, отче — избоботи Хърман Козлоу с гръмливия глас на Големия приятел. — Дано да не е нещо сериозно.
Преподобният Лоу отново се усмихна, но този път усмивката му беше страдалческа. Отвърна, че всъщност бил ослепял с едното око. Имал доброкачествен тумор и се наложило да отстранят окото, за да оперират образуванието.
Явно такава е била Божията воля, но за щастие всичко минало благополучно. Отново помилва Марти по главата и заяви, че познава хора, които са принудени да носят по-тежък кръст.
А сега Марти лежи буден, взира се в полумесеца сред звездното небе, вслушва се в писъка на есенния вятър, който обрулва последните листа и свисти в тиквените фенери с човешки лица, окачени от двете страни на алеята за коли. „Какво да правя?“ — лига се гой.
Още не знае, но е сигурен, че когато му дойде времето, ще узнае отговора.
Потъва в дълбок сън, присъщ само на децата, не го тревожат сънища. Навън реката на вятъра залива Таркърс Милс и отнася със себе си октомври, който отстъпва мястото си на ноември, най-суровия месец на есента.
Ноември
Настъпил е мрачният и ледовит месец ноември, който е като димящата угарка на годината. Странна процесия преминава по главната улица на Таркърс Милс. Преподобният Лестър Лоу я наблюдава от прага на дома си; излязъл е да вземе пощата и държи шест рекламни листовки и едно писмо, докато проследява с поглед движещите се един след друг прашни пикапи марка „Форд“, „Шевролет“ и „Интернешънъл Харвестър“. Процесията му напомня на грамадна змия, която се гърчи по пътя, извеждащ от града.
Метеоролозите предричат, че скоро ще падне първият сняг, но шофьорите на пикалите не бягат от бурята към области с по-топъл климат; никой не заминава за слънчевите Флорида или Калифорния, навлечен с дебело яке, въоръжен с ловджийска пушка и придружаван от кучетата си. Вече четвърти ден мъжете от Таркърс Милс, предвождани от Елмър и Пит Цинеман, предприемат поход извън града. Водят кучетата си, въоръжени са и са се заредили с достатъчно бутилки бира. С наближаването на пълнолунието ги е обхванала истинска ловна страст. Сезонът за лов на птици е приключил, за лов на елени — също. Но ловът на върколаци още е разрешен и макар че се преструват на угрижени и разтревожени, мъжете всъщност се забавляват. Както би се изразил треньорът Козлоу, забавляват се „супер чудесно“.