Преподобният Лоу знае, че за повечето от тези хора походът срещу върколака е само повод да се поразходят из горите, да се наливат с бира, да пикаят в проломите, да си разказват вицове за поляци, жабари и негра̀ и да стрелят по катерици и врани. „Те са животните — мисли си Лоу и машинално докосва превръзката на окото си, която носи от юли насам. — Най-вероятно някой ще простреля свой «колега» от ловната дружинка. Цяло чудо е, че още не се е случило.“
Последният пикап преваля хълма, шофьорът надува клаксона, кучетата в багажното отделение лаят като бесни. Да, за някои това са само забавно приключение, но други — например Елмър и Пит Цинеман — преследват върколака не на шега. Преди около две седмици преподобният Лоу чу Елмър да заявява на всеослушание в бръснарницата:
— Ако онова същество, било то човек или звяр, реши да половува през този месец, кучетата ще го надушат. А пък ако то… или той не се появи, може би сме спасили нечий живот. Най-малкото добитъка на някого.
Да, неколцина от ловците — дузина, може би две — сериозно са се захванали със залавянето на върколака. Но не те предизвикват невероятната мисъл, мержелееща се в съзнанието на Лоу — че е притиснат до стената.
Страхът му е породен от писмата, най-дългото от което се състои само от две изречения. Почеркът е детски, някои думи са написани неправилно. Лоу поглежда плика, който е пристигнал със сутрешната поща. Адресът е написан от същата старателна детска ръка и гласи: „До преподобния Лоу от църквата «Баптистка благодат», Таркърс Милс, Мейн 04491“.
Отново го обзема усещането, че е в капан… сигурно така се чувства лисицата, когато разбира, че докато е бягала от ловджийските кучета, е попаднала в клопка. Усеща паниката на лисицата, която се извръща и се озъбва, за да окаже съпротива на кучетата, които положително ще я разкъсат.
Залоства вратата, отива в дневната, където степният часовник тържествено тиктака, сяда, старателно отделя рекламните листовки, оставя ги на масата, която госпожа Милър старателно лъска два пъти седмично, и отваря новото писмо. И този път липсва обръщение. И този път липсва подпис. В средата на лист от ученическа тетрадка се мъдри следното изречение:
„Защо не се самоубиеш?“
Преподобният Лоу докосва челото си и забелязва, че ръката му леко трепери. Смачква на топка листа хартия и го пуска в големия пепелник в средата на масата (той приема в дневната енориашите, които търсят съвет, и някои от тях са пушачи). Изважда кибрит от джоба на жилетката си, която носи у дома, и запалва писмото, както бе сторил и с предишните. Вперва поглед в горящата хартия.
Осъзнаването на състоянието му се бе осъществило на два етапа. След кошмара през май, когато му се беше присънило, че всичките му енориаши са се превърнали във върколаци, и след ужасяващото откриване на изкормения Клайд Корлис, той бе започнал да подозира, че нещо… нещо нередно се случва с него. Не знае как другояче да го опише. Да, с него се случва нещо нередно. Ала Лоу знае и още нещо — че понякога сутрин, особено след пълнолуние, се събужда в прекрасно настроение, чувства се изключително добре, изключително силен. Усещането постепенно преминава с изтъняването на луната и отново нараства с наближаващото пълнолуние.
След кошмарния сън и смъртта на Корлис преподобният Лоу е принуден да обърне внимание на факти, които дотогава е успявал да пренебрегне. Случва се, като се събуди, дрехите му да са разкъсани и изцапани с кал. По лицето и тялото си открива необясними драскотини и синини (но тъй като не изпитва никаква болка, си казва, че са без значение… лесно му е да се самозаблуждава). Доскоро е успявал да пренебрегне дори засъхналата кръв, която открива по ръцете и по… устните си.
Но на 5 юли настъпва втората фаза на осъзнаването.
Накратко казано, той се бе събудил сляп с едното око. Отново не чувстваше болка, но лявата му очна кухина представляваше кървава рана. В този момент бе принуден да признае ужасяващата истина, че той е върколакът… той е Звярът.
От три дни са го обзели добре познати усещания — безпокойство, почти радостно нетърпение, странно физическо напрежение. Знае, че промяната отново ще настъпи. Довечера отново ще има пълнолуние и преследвачите ще излязат с кучетата си. Не го е страх от тях. Много по-умен е, отколкото предполагат. Говорят за човека-вълк, но мислят за нето само като за вълк, не като за човек. Ще подкарат пикалите, а той ще вземе своята малка кола и ще замине за Портланд. Ще вземе стая в някой мотел в покрайнините на града. И ако промяната настъпи, около него няма да има нито ловци, нито кучета. Пък и не те го плашат.