Защо не се самоубиеш?
Първото послание, което бе получил в началото на месеца, се състоеше от едно изречение: „Знам кой си“.
Второто гласеше: „Ако си Божи служител, напусни града. Отиди някъде, където ще убиваш животни, не хора“
В третото пишеше: „Сложи край“.
Едно-едничко кратко изречение: „Сложи край“.
А днешното писмо съдържаше въпрос: „Защо не се самоубиеш?“
„Защото не желая — с раздразнение си мисли преподобният Лоу. — Изпаднал съм в това състояние… каквото и да е то… не по мое желание. Не ме е ухапал вълк, нито ме е проклел циганин. Но знам кога започна всичко. През един ноемврийски ден миналата година отидох на полянката край гробището «Съншайн Хил» да набера цветя за вазите в църковното преддверие. Никога не бях виждал подобни цветя, а най-странното е, че увехнаха, докато се върнах в града. Увехнаха и почерняха. Мисля, че именно тогава започнаха… преобразяванията. Нямам основание да го твърдя… но така ми се струва. Няма да се самоубия. Те са животните, не аз.
Кой ми изпраща писмата?“
На този въпрос той няма отговор. Нападението срещу Марти Козлоу не беше отразено във вестниците на Таркърс Милс, а преподобният Лестър Лоу се гордее с факта, че не обръща внимание на слухове. Също както Марти не познаваше свещеника преди Хелоуин, тъй като не посещаваше неговата църква/така и Лоу не знае за съществуването на момчето. Освен това той не си спомня какво е направил, докато е бил преобразен във върколак; в паметта му е съхранено опияняващото усещане за благополучие при завършването на поредния месечен цикъл и безпокойството преди настъпването му.
„Аз съм Божи служител — казва си той, изправя се и започва да крачи все по-бързо из тихата всекидневна, където се чува само тържественото тиктакане на стенния часовник. — Аз съм Божи служител и няма да се самоубия. Върша добрини на земята и ако понякога върша злини, това е съвсем нормално — хората са вършили злини и преди аз да започна; злото също е по волята Божия, поне така се казва в Книгата на Йов; ако съм бил прокълнат, то Бог ще ме накаже, когато реши. Всичко на този свят е подчинено на Неговата воля… всъщност кой е Бог? Дали да поразпитам из града? Кой е бил нападнат на 4 юли? Как аз (то) загубих (загуби) окото си? Може би трябва да запуша устата на незнайния писмописец… но не през този месец. Нека първо да приберат кучетата. Да…“
Започва да крачи все по-бързо и дори не забелязва, че брадата му (която е толкова рядка, че той се бръсне веднъж на три дни… през определен период от месеца, разбира се) сега е набола за часове и е гъста и твърда, а кафявото му око е добило лешников цвят, който с приближаването на нощта ще стане смарагдовозелен. Докато крачи из всекидневната, все повече се привежда, започва да говори на себе си… но гласът му постепенно затихва и думите наподобяват на животинско ръмжене.
Когато бледата светлина на ноемврийския ден преминава в сивкав здрач, той с подскоци отива в кухнята, грабва ключовете за колата от закачалката до вратата и изтичва навън. Сяда зад волана и потегля по шосето за Портланд. Устните му са разтеглени в усмивка, шофира почти безразсъдно, не намалява скоростта дори когато завалява първият сняг през тази зима и пред фаровете на колата се впускат във вихрен танц снежинки от сивото небе. Усеща притегателната сила на луната, която се е скрила зад гъстите облаци; гръдният му кош се разширява и бялата му риза се пука по шевовете.
Настройва радиото на станция, която предава само рокендрол, и осъзнава, че се чувства… великолепно.
Онова, което се случва по-късно, може би е Божие възмездие или шега на езическите божества, пред които хората са се прекланяли, застанали сред окръжности от каменни монолити… наистина е шега, и то каква — по ирония на съдбата Лоу е бил толкова път до Портланд, за да се преобрази във върколак, а човекът, когото разкъсва през тази снежна ноемврийска нощ, е Милт Стръмфулър, който е прекарал целия си живот в Таркърс Милс… а може би това наистина е Божие възмездие, защото Милт е най-отвратителният човек в Милс. Тази вечер, както много пъти досега, той е напуснал дома си под предлог, че има важна работа, обаче „важната работа“ е едно леко момиче на име Рита Тенисън, от което Милт е прихванал венерическа болест и е заразил многострадалната си съпруга Дона Лий, дето, откакто са женени, не е поглеждала друг мъж.
Преподобният Лестър Лоу е отседнал в мотел „Дрифтууд“ недалеч от Портланд, който Милт Стръмфулър и Рита Тенисън са избрали, за да свършат „важната си работа“.