В десет и петнайсет вечерта Милт отива да вземе от колата си бутилката бърбън и докато мислено се поздравява, че е избягал от Таркърс Милс в нощта на пълнолунието, едноокият върколак скача върху него от камиона, покрит със сняг, и с един замах му прекършва врата. Последното, което Милт Стръмфулър чува, е победоносният вой на върколака; отсечената му глава се изтърколва под грамадния камион — очите му са широко отворени, от шията му шурти кръв, бутилката се изплъзва от потръпващата му ръка, а Звярът започва да пие кръвта му.
На другия ден преподобният Лоу, който се е завърнал в дома си в Таркърс Милс и се чувства… прекрасно, прочита във вестника за убийството и набожно си мисли: „Такава е била Божията воля. Получил си е заслуженото — беше лош човек. — Сетне си казва: — Кое е хлапето, което ми изпраща посланията? Кой извади окото ми през юли? Време е да разбера. Време е да се вслушам в мълвата.“
Намества превръзката на окото си, разгръща вестника на друга страница и мислено добавя: „Светът е устроен по волята Божия; ако Всевишният пожелае, ще открия хлапето и ще го накарам да млъкне. Завинаги.“
Декември
Остава четвърт час до дванайсет. В Таркърс Милс както навсякъде по света наближава краят на годината и както навсякъде другаде в градчето са настъпили промени.
След смъртта на Милт Стръмфулър съпругата му Дона Лий, която най-сетне се е освободила от робство, е напуснала Таркърс Милс. Според някои е заминала за Бостън, други мислят, че се е преселила и Лос Анджелис. Една жена безуспешно се е опитала да разработи книжарницата, но слава Богу, в бръснарницата, в супермаркета и в бара винаги има клиенти. Клайд Корлис е мъртъв, но двамата му братя безделници Алдън и Ерол са живи и здрави и обикалят съседните градове, за да купуват храна срещу купоните, отпускани за социално слабите, защото се срамуват да пазаруват в Таркърс Милс. Баба Хейг, най-голямата майсторка на пайове в градчето, се е споминала от инфаркт. Деветдесет и двегодишният Уили Хариштьн в края на ноември се е подхлъзнал на леда пред къщата си на Бол Стрийт и си счупил крака. Има и добри новини — заможен летовник е дарил голяма сума на градската библиотека, а през следващата година най-сетне ще започне строежът на новото крило на болницата, който се обсъжда от памтивека на съвещанията на градските съветници. През октомври директорът на училището Оли Паркър получава силен кръвоизлив от носа и се установява, че страда от хипертония.
— Имал си късмет, че не си издухал мозъка си в носната си кърпа — отбеляза лекарят, след като измери кръвното му налягане, и му препоръча да отслабне поне с двайсет килограма. Като по чудо до Коледа Оли е свалил десет кила — изглежда и се чувства като нов човек.
— Действа като нов човек — споделя съпругата му в разговор с най-добрата си приятелка Дилия Бърни и лукаво се усмихва. Брейди Кинкейд, който бе убит от върколака, докато пускаше хвърчилото си, все така лежи в гроба. А Марти Козлоу, който в училище седеше зад Брейди, е все така сакат.
Някои неща са се променили, други не са, наближава краят на годината, задава се нова. Бушува снежна буря, а върколакът дебне наоколо, готов да вземе следващата си жертва.
Марти и чичо му Ал са във всекидневната в дома на семейство Козлоу и гледат по телевизията новогодишното предаване на Дик Кларк. Чичото се е разположил на канапето, а хлапакът седи на инвалидната си количка. На скута си държи 38-калибров колт, зареден с два сребърни куршума, които са изработени от един приятел на Ал на име Мак Макътчин, живеещ в Хампдън. След продължително убеждаване въпросният Мак е приел „поръчката“. Стопил е с помощта на газова горелка сребърната лъжичка, подарена на момчето по случай първото причастие, и е изчислил необходимото количество барут за изстрелване на куршумите.
— Не гарантирам, че ще свършат работа — предупреди майсторът чичо Ал, — но може и да съм успял. По какво ще стреляш, Ал, по върколак или по вампир?
— И по едното, и по другото — усмихна се чичото, и добави: — Куршумите са за моя племенник. Пада си по филми за вампири, та ми хрумна да му направя коледен подарък.
— Ако удари някой охранен вампир, донеси да го разгледам — подхвърли на сбогуване Мак. — Никога не съм виждал такова чудо.
Всъщност чичо Ал е доста озадачен — пита се какво ли е намислил племенникът му. Не го е виждал от 3 юли, защото оттогава не е стъпвал в дома на сестра си, която още му се сърди, задето е дал фойерверките на момчето. Обадила му се беше по телефона и бе изкрещяла: