— Марти можеше да загине, глупако! Как ти хрумна подобна идея?
— Май тъкмо фойерверките спасиха… — подхвана Ал, но тя гневно затвори телефона. Сестра му е упорита като муле — когато не желае да чуе нещо, прекъсва разговора.
В началото на декември му се обади Марти и заяви:
— Непременно трябва да се видим, чичо Ал. Ти си единственият, с когото мога да споделя идеята си.
— Майка ти не ще и да чуе за мен, момчето ми.
— Важно е — настоя Марти. — Моля те, моля те, ела.
Ал се престраши и пристигна в Таркърс Милс и се престори, че не забелязва леденото мълчание на сестра си. Изведе Марти на разходка с колата си, но за разлика от миналия път не им беше до смях и лудешко шофираше по тесните второкласни шосета. Момчето разказваше невероятната си история, а чичо му го слушаше с нарастващо безпокойство.
Марти описа случилото се в нощта на 4 юли, когато възпламенените фишеци бяха извадили окото на чудовищното създание. Разказа за откритието, което бе направил на Хелоуин, сетне сподели как е започнал да изпраща на преподобния Лоу анонимни писма… След убийството на Милт Стръмфулър в Портланд обаче изпрати две писма, които подписа точно както го бяха учили в часовете по граматика: „Искрено ваш Мартин Козлоу“.
— Не трябваше да му изпращаш никакви писма! — скастри го чичо Ал. — Постъпил си глупаво, Марти! Не ти ли мина през ума, че може би си сгрешил, че го обвиняваш несправедливо.
— Наистина ми хрумна подобна мисъл — призна момчето. Затова и подписах последните две писма. Защо не ме попиташ какво се случи? Защо не ме попиташ дали той се е оплакал на банда ми, че съм му изпратил бележки, едната от които гласи: „Защо не се самоубиеш?“, а втората „Кръгът се затваря около теб!“
— Изобщо не се е обадил, нали? — попита Ал, въпреки че вече знаеше отговора.
— Не — спокойно отвърна Марти. — Не е разговарял с родителите ми, нито с мен.
— Слушай, съществуват стотици причини да не се е…
— Грешиш. Причината е само една. Той е върколакът и чака да настъпи пълнолунието. Преподобният Лоу не може да ми стори нищо, но върколакът е в състояние да ме… да ме накара да млъкна.
Говореше с такава смразяваща увереност, че чичото почти му повярва и попита:
— Какво искаш от мен?
Марти му обясни, че са му необходими два сребърни куршума и револвер, освен това чичо му трябвало да дойде в Таркърс Милс на Нова година, когато е следващото пълнолуние.
— Не ти се отваря парашутът, хлапе. Ти си свястно момче, но се страхувам, че си превъртял. Според мен си откачил от седене в глупавата количка. Ако поразмислиш, ще осъзнаеш, че имам право.
— Може би. Но си представи как ще се почувстваш, ако на Нова година ти съобщят, че са ме открили разкъсан в леглото. Искаш ли смъртта ми да тежи на съвестта ти?
Ал понечи да отговори, ала стисна зъби. Зави по някаква странична алея, а снегът заскърца под колелата. Изкара колата на заден ход и подкара обратно към Таркърс Милс. Мислите му бяха объркани. Беше се сражавал във Виетнам и бе получил няколко медала за храброст; успешно бе избегнал обвързването с няколко похотливи млади дами, а ето, че сега беше попаднал в клопката, устроена от десетгодишния му племенник… от десетгодишния му сакат племенник. Разбира се, не желаеше смъртта на момчето да тежи на съвестта му, дори не му се искаше да си го помисля. И Марти го знаеше. Знаеше още, че ако чичо му поне мъничко вярва в теорията му, то…
След четири дни, на 10 декември. Ал телефонира на Марти, който победоносно влезе с количката си във всекидневната и обяви:
— Имам страхотна новина! Чичо Ал ще бъде заедно с нас на Нова година.
— Кракът му няма да стъпи тук! — заяви майка му с възможно най-ледения си тон.
— Божичко, още ли му се сърдиш? — престорено невинно попита момичето. — Извинявай, ама аз вече го поканих. Обеща да донесе от пукащите дръвчета за камината.
До края на деня майка му все му хвърляше кръвнишки погледи, но все пак не се обади на брат си да отклони поканата, което бе най-важното.
По време на вечерята Кейт се наведе и изсъска на брат си:
— Винаги става твоето! Получаваш каквото си поискаш само защото си сакат!
Той злорадо се усмихна и прошепна:
— И аз те обичам, сестричке.
— Гадняр! — извика тя и хукна навън.
Настъпи новогодишната нощ. Майката на Марти бе сигурна, че Ал няма да дойде поради бушуващата снежна буря. Навън вятърът стенеше, а от време на време надаваше пронизителен вой. По едно време дори момчето се разтревожи и реши, че чичо му няма да спази обещанието си, но към осем часа Ал пристигна — вместо спортния мерцедес караше джип, който беше взел от свой приятел.