В единайсет и половина всички вече си бяха легнали, тъкмо както предвиждаше Марти. Въпреки че чичо Ал все още твърди, че не вярва на историята за върколака, е донесъл два револвера, които е скрил под дебелото си сако. Единият, зареден със сребърните куршуми, той безмълвно връчва на племенника си, след като всички са си легнали (за да подчертае недоволството си, майката на Марти гневно тресна вратата на спалнята). Другото оръжие е заредено с обикновени патрони и Ал си мисли, че ако умопобърканият предприеме поредното нападение (с напредването на времето той все повече се съмнява, че това ще се случи), ще го застреля с 45-калибровия магнум.
Двамата с Марти гледат телевизия. Режисьорът все по-често превключва на камерите, насочени към грамадната светеща топка върху Ълайд Кемикъл Билдинг на Таймс Скуеър. Изнизват се последните минути от годината, многолюдната тълпа на площада ликува. В ъгъла срещу телевизора все още стои коледната елха на семейство Козлоу, но вече е поизсъхнала и изглежда някак тъжна без окачените пакети с подаръците.
— Нищо няма да се слу… — подхваща чичо Ал, в този момент панорамният прозорец на всекидневната се пръсва на хиляди парченца, вятърът надава вой, нахлуват гъсти рояци снежинки… и Звярът.
За миг Ал остава неподвижен, вцепенил се е от ужас и изумление. Чудовището е високо близо два метра, но се движи приведено и предните му ръце-лапи почти докосват килима. Единственото му зелено око („Точно както го описа Марти… минава през ума на Ал — значи все пак върколакът наистина съществува…“) се върти в орбитата си, сетне се насочва към момче то в инвалидната количка. Погледът на Звяра е ужасяващ като смъртна присъда. Той се нахвърля върху Марти, изревава победоносно и оголва жълтеникавите си зъби.
Марти се прицелва, лицето му е невъзмутимо. Изглежда толкова малък в инвалидната количка. Подплатените с кожа чехли се изхлузват от безчувствените му стъпала. Въпреки безумния вой на върколака, оглушителното нищене на вятъра и шумното блъскане на мислите в съзнанието му (Ал се пита възможно ли е това да се случва в действителност), той чува племенника си да казва:
— Бедният пастор Лоу! Ще се опи там да те освободя.
В мига, когато върколакът скача върху него, а сянката му се сгърчва върху килима, Марта натиска спусъка. Поради малкото количество барут в патроните звукът от изстрела е приглушен, сякаш някой гърми с въздушна пушка. Гневният рев на Звяра се извисява до безумен писък от болка. Върколакът задига и се блъсва в стената, зейва широка дупка. Някаква картина пада на главата му, плъзва се по гъстата козина на гърба му и стъклото се счупва при удара с пода. Върколакът рязко се обръща. Кръвта се стича по озъбената му муцуна, зеленото му око като обезумяло се върти в орбитата си. Съществото със залитане пристъпва към момчето, от гърлото му се изтръгва страховито ръмжене, лапите му се свиват в юмруци, от устата му блика кървава пяна. Марта стиска оръжието с две ръце, както малко дете държи чашата с мляко. Изчаква и когато чудовището се нахвърля върху него, отново натиска спусъка. Като по магия окото на Звяра угасва, все едно вятър е духнал пламъка на свещ. За сетен път върколакът изпищява и слепешката пристъпва към прозореца. Леденият вихър издува завесите и омотава около главата му — червени кървави цветя разцъфват върху бялата тъкан… а на екрана на телевизора огромната светеща топка започва да пада по улея.
Върколакът пада на колене, в този миг бащата на Марти се втурва в стаята. Облечен е в яркожълта пижама, очите му са разширени от страх. Ал още държи магнума, дори не се е наложило да го използва.
Чудовището се просва на пода… конвулсивно потръпва… и умира.
Господин Козлоу се втренчва в него, зяпнал от изумление.
Марти се обръща към чичо си, без да изпуска револвера, от чието дуло още излиза дим. Изглежда уморен до смърт, но спокоен.
— Честита Нова година, чичо Ал. Върколакът е мъртъв. Мъртъв е — повтаря и избухва в сълзи.
Съществото, което лежи на пода под савана на белите дантелени завеси, е започнало да се променя. Рошавата козина някак си потъва в тялото му. Устните, разтегнати в ужасяваща гримаса на болка и гняв, се отпускат и закриват зъбите, които като по чудо са станали малки и равни. Дългите и заострени нокти сякаш се стопяват и се превръщат в нокти на човек… така изгризали, че будят съжаление.
Преподобният Лестър Лоу лежи на пода, обвит в кървавия саван, а вятърът навява снега върху бездиханното му тяло.
Чичо Ал се приближава до момчето да го утеши, господин Козлоу безмълвно се взира в голия труп, а майката на Марти колебливо влиза в стаята, като конвулсивно се е вкопчила в халата си. Ал притиска към себе си племенника си и прошепва: