Заедно със сухите клони през тази бурна мартенска нощ майката природа е „подкастрила“ и далекопровода, минаващ над шосето; лепкавият сняг се е напластил върху проводниците; от тежестта те се скъсват и падат на шосето — приличат на змии, сплетени на кълбо, които бълват синкави пламъчета.
Градчето потъва в мрак.
Бурята сякаш най-сетне е доволна от стореното и започва да утихва, температурата рязко пада. Лепкавият сняг замръзва в причудливи скулптури. Ливадата на стария Хейг, която местните хора наричат Четирийсетакровата поляна, се покрива с тънък лед, прорязан от пукнатини. Къщите продължават да тънат в мрак, електрическите радиатори изстиват. Заледените пътища са се превърнали в пързалки, хората от електрическата компания не могат да се доберат до Таркърс Милс и да свържат прекъснатия електропровод.
Облаците се разкъсват, иззад пухкавите им вълма наднича пълната луна. Ледът, покриващ главната улица, блести като кости на мъртвец.
Нощта се оглася от нечовешки вой.
По-късно, когато жителите на градчето обсъждат случилото се, става ясно, че никой не е разбрал откъде идва звукът: разнася се отвсякъде и отникъде, докато лъчите на пълната луна посребряват тъмните къщи; излиза бурен вятър и вие така, сякаш митичен скандинавски воин яростно надува бойния си рог — няма нищо по-самотно и по-жестоко от този пронизителен вой.
Дона Лий го чува и се сепва, а жестокият й съпруг, който спи като истински праведник, дори не помръдва; чува го полицай Ниъри, който стои по дълги гащи до прозореца на къщата си на Лоръл Стрийт; звукът достига до спалнята на затлъстелия и глуповат директор на началното училище; чуват го и други жители на Таркърс Милс. Сред тях е момче, приковано към инвалидна количка.
Никой не е видял съществото, което надава нечовешкия вой. Никой не знае кой е скитникът, когото открива електротехникът, пристигнал на сутринта в градчето. Непознатият е като ледена скулптура, главата му е отметната, отворената му уста е застинала в безмълвен писък, вехтото му палто и ризата му са разкъсани от остри зъби. Сели в замръзнала локвичка от собствената си кръв, взира се в небето, а между пръстите на протегнатите му ръце са се образували ледени висулки.
Наоколо се виждат следи от лапи.
От лапите на вълк.
Април
До средата на месеца снежните бури са отстъпили място на проливни дъждове, а в Таркърс Милс се наблюдава удивително явление — дърветата и храстите се раззеленяват. Коритото за водопой на Мати Телингъм вече не е обвито с лед, снегът, останал под дърветата в горичката, постепенно се стопява. Изглежда, природата отново ще приложи изпитания магически номер и пролетта ще настъпи.
Жителите на Таркърс Милс й устройват скромно посрещане, въпреки че над градчето тегне зловеща сянка. Баба Хейг пече сладкиши и ги оставя на перваза на кухненския прозорец да изстинат. В неделния ден в църквата „Баптистка благодат“ преподобният Лестьр Лоу чете от Соломоновите притчи, а проповедта си е озаглавил „Пролетта на Божията любов“. Мирянинът Крис Райтсън — най-заклетият пияница в Таркърс Милс — посреща пролетта посвоему — напива се до козирката и залитайки, излиза от бара под нереалната, сребриста светлина на лупата, която още не е достигнала пълната си фаза. Били Робъртсън, барман и собственик на единственото заведение в градчето, го проследява с поглед и промърморва на сервитьорката:
— Ако вълкът разкъса някого довечера, май жертвата ще бъде Крис.
— Пепел ти на езика — отвръща тя и потръпва. Името й е Елиз Фурние и е двайсет и четиригодишна. Ревностно посещава „Баптистка благодат“ и пее в църковния хор, защото е влюбена в преподобния Лоу. Но колкото и да си пада по него, до лятото ще напусне Таркърс Милс — животът й е мил, не й се ще да бъде разкъсана от някакъв вълк.
Казва си, че в Портсмут сигурно ще палат по-големи бакшиши… и че единствените вълци там са онези с моряшките униформи.
Нощите в градчето, когато луната се изпълва за трети път през тази година, са изпълнени със зловещи предчувствия, денем хората са по-спокойни.
Всеки следобед небето над градската мера се изпълва с хвърчила.
Единайсетгодишният Брейди Кинкейд изпробва хвърчилото „лешояд“, което са му подарили за рождения ден. Загубил е представа за времето — толкова голямо е удоволствието да усеща опъването на връвта, сякаш към нея е привързан истински лешояд, който ту пикира, ту се издига в безоблачното небе над естрадата. Забравил е, че трябва да се прибере вкъщи за вечеря, не забелязва, че другите момчета са прибрали хвърчилата си и са се разотишли, че е останал сам.