Симпатичното лице на човека придобива животински черти. Кротките му кафяви очи изсветляват и хвърлят златистозелени отблясъци. Той надава писък, който внезапно пресеква, пада като асансьор през звуковия регистър и от гърдите на съществото се изтръгва яростно ръмжене.
То… Звярът, върколакът… каквото и да е… се вкопчва в пластмасовия плот и прекатурва захарницата, която започва да се търкаля, а захарта се разпръсва. Съществото сграбчва стъкления цилиндър и ръмжейки, го запраща към стената, на която е залепен листът със специалитетите.
Алфи рязко се обръща и неволно събаря кафемашината, която с трясък пада на пода, а врялото кафе се разплисква и попарва глезените му. Той изкрещява от болка и от страх. Вече изпитва панически страх, забравил е яките си мускули, придобити по времето, когато е служил в морската пехота, забравил е любимото филмче на племенника си Рей, забравил е нощта, когато изчука Арлийн Макюн на задната седалка на колата си, сега мислите му са обсебени само от Звяра, подобен на чудовище от филм на ужасите, който сякаш е изскочил от екрана на автокино.
Съществото с лекота скача върху плота, панталонът и ризата му са се превърнали в дрипи. Монетите и ключовете в джобовете му издрънчават.
Хвърля се върху Алфи, който се опитва да отскочи встрани, но се спъва в кафемашината и се просва върху червения линолеум. Звярът отново надава оглушителен рев, жълтеникавата му паст бълва горещ дъх, после болката сякаш спуска червена завеса пред погледа на Алфи, защото чудовището разкъсва делтовидните му мускули. Кървави пръски обливат пода, пластмасовия плот, скарата.
Олюлявайки се, Алфи се изправя, на гърба му зее дълбока рана, от която струи кръв; мъчи се да изкрещи, а през витрината нахлува сребристата светлина на лятната луна и го заслепява.
Звярът отново се хвърля върху него.
Последното, което вижда Алфи, е лунната светлина.
Юли
Отмениха честването на Четвърти юли.
Най-близките хора на Марти Козлоу изобщо не се трогват от новината, не проявяват съчувствие към него. Вероятно не разбират колко страда момчето.
— Престани да мрънкаш — сопва се майка му — винаги се държи сурово с него и мислено оправдава повелението си, като си казва, че няма намерение да разглезва сина си само защото е сакат и до края на живота си ще бъде прикован към инвалидната количка.
— Докато се обърнеш, ще дойде следващият Четвърти юли — заявява баща му и го потупва по гърба. — Догодина празникът ще бъде още по-тържествен, ще си изкараме чудесно. Повярвай ми, приятелче! Тъй, я!
Хърман Козлоу е учител по физическо възпитание в началното училище и почти винаги говори на сина си с глас, който Марти мислено нарича гласа на Големия приятел, и все повтаря „тъй, я!“. Всъщност Хърман се изнервя в присъствието на момчето.
Заобиколен е от буйни хлапета, които непрекъснато се надбягват, играят бейзбол, устройват състезания по плуване. Понякога, докато ръководи поредното състезание, Хърман забелязва, че Марти седи наблизо в инвалидната си количка и наблюдава връстниците си. Погледът на момчето го изнервя и гой пуска в употреба гръмливия глас на Големия приятел, повтаря „тъй, я!“ и нарича сина си „приятелче“.
— Ха-ха, най-сетне и на теб да не ти се изпълни някое желание! — злобно се изсмива сестрата на Марти, когато гой се опитва да сподели с какво нетърпение е очаквал празника, как от сърце се радва на цветята от светлина, които разцъфват в небето над градското землище, последвани от приглушени звуци, напомнящи на изстрели, отекващи сред хълмчетата около града. Кейт е с три години по-голяма от брат си, който е на десет, и е убедена, че всички го обичат само защото е безпомощен инвалид. Сега не скрива задоволството си, че зарята няма да се състои.
Дори дядо Колзоу, на когото Марти е любимец, този път не прояви очакваното съчувствие, а отсече:
— Не са отменили Шетвърти ули, момше. — Както винаги думите му бяха почти неразбираеми заради силния му акцент. Разговорът се беше провел преди два дни, на 2 юли, когато Марти бе изкарал на верандата инвалидната си количка, захранвана от акумулатор. Дядо Козлоу държеше чаша шнапс и се взираше в затревената поляна, която се спускаше под наклон към гората. — Отмениха само фойерверките и ти знаеш защо — промърмори.
Марти наистина знаеше причината. Зарята нямаше да се състои заради убиеца, когото във вестникарските публикации наричаха Престъпника на пълнолунието. Още преди лятната ваканция момчето бе чуло съучениците си да шепнат, че Престъпника на пълнолунието не е човек, а свръхестествено същество, например върколак. Марти не вярваше на слуховете — в края на краищата върколаци има само във филмите на ужасите — ала бе почти сигурен, че престъпленията са извършени от умопобъркан, който убива само при пълнолуние. Зарята беше отменена заради проклетия полицейски час.