През януари, докато седеше в количката си до френския прозорец и гледаше как леденият вятър завихря снега над заледената поляна, или пък заставаше на входната врата, неподвижен като статуя, прикован в шините, поддържащи краката му, и наблюдаваше как децата се спускате шейни по хълма, само мисълта за зарята го утешаваше. Представяше си как през горещата лятна нощ отпива от чашата с ледена кока-кола и се взира в небето, в което разцъфват рози от разноцветни светлини, въртят се огнени колела, а накрая фойерверките изобразяват американското знаме.
Ала тази година зарята е отменена и независимо от изявленията на този или онзи Марти страда, защото сякаш са обрекли на смърт самия празник… неговия празник.
Само чичо Ал, който пристигна по пладне за традиционния обяд, на който поднасяха пъстърва с гарнитура от пресен грах, разбра какво изпитва момчето. Съчувствено го изслуша, без да обръща внимание на мокрите си бански гащета, от които капеше вода и образуваше локвичка на верандата. До слуха им долитаха смеховете на останалите членове на фамилията, които плуваха в новия басейн от другата страна на къщата.
Марти приключи обясненията си и тревожно изгледа чичото:
— Разбираш ли какво ме измъчва? Не ме е яд, задето съм сакат, както твърди Кати, фойерверките за мен не са символ на националния ни празник, както си мисли дядо. Само че не е честно да ти отнемат нещо, което си чакал толкова дълго… не е честно да отменят зарята заради прищевките на Виктор Баул и на загубените градски съветници. Знаеш ли, четяла година живея за този ден? Ясно ли ти е какво изпитвам?
Настъпи мъчителна тишина, докато чичо Ал обмисляше отговора си. Чу се плющенето на трамплина, последвано от одобрителния вик на Хърман Козлоу:
— Браво, Кейт! Тъй, я! Браво, момичето ми!
Чичо Ал най-сетне промълви:
— Разбирам какво ти е, момчето ми. Май измислих нещо, което поне малко ще те утеши. Какво ще кажеш сам да отпразнуваш Четвърти юли?
— Сам ли? Как?
— Ела с мен до колата. Имам нещо, което ще те зарадва… ела, ще ги покажа. — Преди Марти да продължи да го разпитва, той тръгна по пътеката, опасваща къщата.
Инвалидната количка се движеше почти безшумно по асфалта, отнасяйки Марти далеч от звуците, идващи откъм басейна — плискане на вода, смехове, плющенето на пружиниращия трамплин… далеч от гръмливия глас на Хърман Козлоу. Той не чуваше шума на електрическата инвалидна количка — бе свикнал с жуженето на електромотора, което заедно с потракването на шините му съпровождаше придвижването му.
Чичо Ал караше двуместен мерцедес кабриолет, Марти бе чувал родителите си неодобрително да мърморят по адрес на колата, дори майка му веднъж бе казала, че това е ковчег за двайсет и осем хиляди долара, но той беше луд по спортния автомобил. Веднъж чичо му го беше повозил — шофираше по черния път с висока скорост, може би със сто и двайсет километра в час. Марти така и не разбра каква е била скоростта, защото чичото засмяно беше извикал:
— Ако не знаеш, няма да те е страх!
Само че Марти изобщо не се страхуваше. Толкова се смя, че на другия ден коремът още го понаболяваше.
Когато приближи с количката до мерцедеса, чичо Ал извади от жабката пакет, увит с целофан, и го постави на скута му:
— Заповядай, момчето ми. Честит празник.
Първото, което Марти забеляза, бяха йероглифите на етикета. А като видя какво има вътре, сърцето му затуптя до пръсване. Кутията беше пълна с фойерверки.
— Обърни внимание на тези пирамидки — заобяснява чичото.
Марти, който беше онемял от радост, понечи да проговори, но от гърлото му не излезе нито звук.
— Запалваш фитилите, после слагаш пирамидите на земята, а от тях ще изригнат многоцветни светлини, като че дракон бълва огън. Тръбичките, от които излизат пръчици, се поставят в празна бутилка и като ги запалиш, стават истински ракети… разбира се, има и от онези, които наричат фишеци. Обаче ти препоръчвам да ги гръмнеш чак утре, защото… — Той кимна към басейна.
— Благодаря — задъхано изрече Марти. Най-сетне езикът му се беше развързал. — Много ти благодаря!
— Само си трай, ако те питат откъде ги имаш. Покри тото мляко котките не го лочат, нали?
— Да, да — избърбори момчето, макар да нямаше представа какво общо имат млякото и котките с фойерверките. — Ама… на теб не ти ли трябват, чичо Ал?