— Ще си купя други. Знам един магазин в Бриджтън, който довечера ще работи до късно. — Сложи ръка на главата му и добави: — Задръж топката, докато всички си легнат. Съветвам те даже пускаш от по-шумните, че ще събудиш кьораво и сакато. И гледай някоя бомбичка да не ти откъсне ръката, защото майка ти няма да ми проговори до края на живота си.
Засмя се, качи се в колата и включи двигателя, който изрева като разярен звяр. Махна за сбогом и потегли, докато момчето още търсеше подходящи думи да изрази благодарността си. Марти проследи с поглед отдалечаващия се автомобил и преглътна, за да не се разплаче. После пъхна пакета с фойерверки под ризата си и подкара инвалидната количка към къщи. Добра се до стаята си и нетърпеливо зачака падането на нощта, когато всички ще заспят и той ще отпразнува своя Четвърти юли.
Тази вечер си ляга пръв. Майка му идва да го целуне за лека нощ. Докосва с устни челото му, извръщайки поглед от краката му, които стърчат като пръчки изпод завивката.
— Добре ли си, Марти? — пита го.
— Да, мамо.
Тя се поколебава, сякаш иска да добави нещо, после поклаща глава и излиза.
Кейт също се появява. Не го целува, а се навежда толкова близо, че гой усеща миризмата на хлор, лъхаща от косата й, и прошепва:
— Разбра ли, че няма да получаваш всичко, каквото желаеш, само защото си сакат?
— Ще се учудиш, ако разбереш какво съм получил — прошепва в отговор той, а сестра му присвива очи и изпитателно се взира в него. Сетне се врътва и излиза.
Последен идва баща му, сяда на ръба на леглото и заговаря с гласа на Големия приятел:
— Всичко наред ли е, момчето ми? Май доста раничко си лягаш.
— Поуморих се, тате.
— Горе главата, приятел. — Потупва го по крака с голямата си длан, неволно потръпва и поривисто се изправя: — Съжалявам за фойерверките, ама почакай до догодина — славно ще си празнуваме. Тъй, я! Лека нощ, да спиш в кош!
Марти се усмихва, обзет от радостни мисли.
С нетърпение очаква всички да си легнат, нижат се мъчителни минути. Телевизорът в дневната още работи, разнася се смехът на невидимата публика, който придружава комедийните сериали. Кейт пронизително се киска. Дядото шумно пуска водата в тоалетната. Майката на Марти провежда безкраен разговор тю телефона — честити някому празника и изразява съжаление, задето зарята няма да се състои, но при дадените обстоятелства всички трябва да проявят разбиране, нали? Да, Марти е много разочарован… Като привършва разговора, се засмива — никога не се смее, когато е близо до сина си.
Стрелките на часовника пъплят едва-едва, минава седем и половина, осем… девет, а момчето току прокрадва ръка под възглавницата, за да се увери, че скъпоценният пакет е там. Около девет и половина, когато луната се издига, облещва се през прозореца и облива стаята със сребриста светлина, в къщата най-сетне настъпва тишина.
Кейти изключва телевизора и се запътва към стаята си, като негодува, че през лятото всичките й приятелки си лягат късно. Родителите на Марти остават още малко във всекидневната и разговарят почти шепнешком. Сетне… …сетне той сигурно се е унесъл, защото отново докосва вълшебния пакет и осъзнава, че в къщата цари мъртвешка тишина, а лунната светлина е станала още по-ярка… толкова ярка, че в стаята се прокрадват сенки. Изважда пакета и кутийката кибрит, която предварително е пъхнал под възглавницата. Напъхва горнището на пижамата си в панталона, скрива пакета и кибрита в пазвата си и се подготвя да стане от леглото.
Това е истинско изпитание, но поне не е болезнено, както си мислят повечето хора. Вкопчва се в таблата, изтегля се до седнало положение, после хваща един след друг краката си и ги прехвърля през ръба на леглото. Използва само едната си ръка, с другата се държи за перилото, което започва от леглото и опасва цялата стая. Веднъж беше опитал да прехвърли с две ръце безжизнените си крака и бе паднал с главата надолу на пода. Трясъкът беше толкова силен, че всички бяха дотичали в стаята му.
— Харесва ти да устройваш представления, а, тъпако? — гневно му прошепна Кейт, след като му помогнаха да седне на количката, а той избухна в лудешки смях, въпреки че на слепоочието му изскочи цицина, а разцепената му устна кървеше. — Сигурно искаш да пукнеш! — Разплака се и тресна вратата след себе си.
След като вече е седнал на ръба на леглото, Марти избърсва дланите си в пижамата, за да не се плъзгат от потта, сетне се вкопчва в перилото и бавно се придвижва до количката. Безполезните му крака сякаш тежат като олово и се влачат зад него. Сянката му пълзи по пода.