Количката е застопорена със спирачката и той е лекота се прехвърля на седалката. Дълбоко си поема дъх и се ослушва, но къщата е притихнала. „Препоръчвам ти да гръмнеш фишеците чак утре“ — бе казал чичо Ал и сега, когато е обгърнат от мъртвешката тишина, Марти осъзнава, че съветът е бил правилен. Ще отпразнува Четвърти юли, без никой да разбере… поне до сутринта, когато ще намерят на верандата обгорелите картонени обвивки от фойерверките… и когато неговата заря ще е приключила. „Ще изригнат многоцветни светлини, като че дракон бълва огън“ — бе обяснил чичото. Момчето си казва, че няма забрана за дракони, които безшумно бълват огън.
Освобождава спирачката и включва двигателя. В мрака проблясва кехлибарено оченце, следователно акумулаторът е зареден. Марти натиска бутона за десен завой и инвалидната количка послушно се завърта надясно. Тъй, я! Когато се озовава срещу остъклените врати към верандата, той натиска бутона за придвижване напред. Количката отново се подчинява, електромоторът тихо бръмчи.
Марти освобождава резето, натиска същия бутон и превозното му средство безшумно се плъзва на верандата. Той отваря вълшебната кутия с фойерверките и се озърта, запленен от лятната нощ — чува приспивната песен на щурците, усеща уханието на ветреца, който шумоли в короните на дърветата, вижда почти неземния блясък на луната.
Не може да чака повече. Изважда от кутията фойерверк, оформен като змия, запалва фитила и с безмълвен възторг я наблюдава как се уголемява като по магия, а от опашката й лумва синьо-зелен пламък.
„Четвърти юли! — мисли си Марти, а очите му сияят. — Да ми е честит Четвърти юли!“
Синьо-зеленият пламък се смалява, примигва и угасва. Марти запалва една от пирамидите и очаровано гледа как бълва огън, жълт като пуловера, който баща му облича да играе голф, защото смята, че му носи късмет. Преди да е изгаснала, той запалва втора и в мрака разцъфва тъмночервено цвете, досущ като розите, засадени край оградата около басейна. Разнася се миризма на изгорял барут и ветрецът я отнася надалеч.
Напипва плоския пакет с фишеците, отваря го и едва тогава си дава сметка, че звукът, който издават, напомня на тракането на картечница и ще вдигне на крак не само родителите му, но и съседите — ще настъпи истинска паника, сякаш е избухнал пожар или е станало наводнение. Крайният резултат е повече от ясен — едно десетгодишно момче на име Марти Козлоу ще бъде наказано да не напуска стаята си чак до Коледа.
Той отмества пакета, отново бръква в кутията и изважда най-голямата пирамида — истински „световен шампион“ — която е голяма почти колкото юмрука му. Запалва я, като изпитва едновременно страх и задоволство, и я хвърля.
Червена светлина, ярка като огньовете в ада, озарява нощта и хвърля алени отблясъци… внезапно Марти вижда как храстите недалеч от верандата се полюшват и се разтварят. Разнася се приглушен звук, едновременно напомнящ на кашлица и на ръмжене. Звярът се появява.
За миг остава неподвижен и сякаш души въздуха… сетне тромаво започва да се изкачва по склона към верандата, където Марти седи като вкаменен в инвалидната количка; очите му сякаш ще изскочат от орбитите си, притиснал е гръб към платнената облегалка. Чудовището е приведено, но очевидно ходи на задните си крака… също като човек. Червената светлина на фойерверка се отразява с демоничен блясък в зелените му очи.
Движи се бавно, а ноздрите му ритмично се разширяват. Надушва жертвата си, усеща безпомощността й. Марти също долавя миризмата на козината и на потта му, неговата свирепост. Звярът отново изръмжава. Горната му устна, която е с цвят на черен дроб, се разтегля и разкрива зъби, подобни на бивни. Светлината от фойерверка и лунните лъчи обагрят козината му в червено и сребристо.
Приближава се и протяга пръстите си, завършващи с дълги закривени нокти, към гърлото на момчето, крайниците му са и като човешки ръце, и като животински лапи. Внезапно Марти си спомня пакета с фишеците. Машинално драсва клечка кибрит и запалва фитила. Лумват червеникави искрици, които опърлят косъмчетата върху опакото на дланта му. Върколакът се сепва, отстъпва назад и отново изръмжава с недоумение, което също като ръцете му е някак човешко. Момчето запраща фишеците към главата му.
Фойерверките избухват, проблясва ярка светлина, последвана от гръм. Съществото изревава от ярост и от болка; полита назад и вдига ръце да се предпази от експлозиите, но искриците и горящият барут сякаш го татуират. Четири фишека гръмват едновременно близо до носа му, едното му зелено око изгасва като лампа. Звярът агонизиращо изкрещява, драска с нокти муцуната си и стене, а когато в къщата на семейство Козлоу проблясват светлини, съществото се обръща и с тежки стъпки се втурва надолу по склона към гората. Остават само миризмата на опърлена козина и изплашените викове, които се разнасят от къщата.