Сега
с чиста глава
с чисто сърце
с чисти ръце
мога
да продължа по пътя с бога
и със сатаната
с мъжа и жената
с доброто
и злото
с красивото
и сивото
засмян
в сълзи от радост облян —
да живея
на вървя
да продължа…
а мога и съвсем спокойно да умра…
Просъница ХVІ
Горд
лорд
живея
пея
бързам
обвързан
с желание
за знание
за покой
но без застой
за развитие
но без покритие
остава
това
което съм
то просто е сън…
Навън
гръм
днес
в унес
утре
вътре
покой
но не мой
а на цялата вселена
от нищо необременена
не като мен
с моя малък проблем
толкова глобална
а не като мен — маргинална
а аз претендирам
че я разбирам
а въщност грам не отбирам
нищо разбираемо не намирам
така и умирам…
Умирам не такъв какъвто съм…
умирам и се раждам като в сън…
но продължавам своя път навън…
където съм, какъвто съм…
Просъница ХVІІ
Има
една
рана
голяма
вътре в мен
всеки ден
боли
гори
но без кръв
тя е само за стръв
без пламък
той е само за малкият замък
на мойто съзнание
пълно със знание
но не услужливо
просто саможиво
убиващо се
борещо се
само със себе си…
Крайна безкрайност
умираща вечност
нехуманна човечност
безсмъртна ентропия
пълна с движение атрофия
реален сън
вътрешно навън
мразеща любов
атеист-богослов
студен пламък
постмодерен замък
безалкохолен алкохол
жена и мъж без пол
невиждащи очи
замразяващи лъчи…
това е всичко вътре в мен
дали ще намеря покой все пак някой ден…
Просъница ХVIII
Бла бла бла
ето ме и мен, тук, сега —
убит
пребит
смазан
размазан
пълен с ярост
дори и със злост
измъчен
научен
колко
много
едно
зло
една
омразна
съдба
прокоба
води
до гроба
на всичко…
Замряха
умряха
всички чувства
пророчества
добро
красиво
човешко
от една грешка
и то не човешка
а на Бога…
Мисъл
без умисъл
зараза
без омраза
измама,
но засмяна
рана
без болка
но жестока
зло
без око
разлъка
без мъка
разруха
но глуха
гниене
без никакво триене
ентропия
без атрофия —
заблуда —
свят —
реалност…
Омразни
заразни
лоши
пошли
криви
уродливи
извратени
уморени
спящи
горящи
но винаги зрящи
умиращи
но не спиращи
да убиват…
И аз
без глас
като тях
заспах
умрях
но не спрях
да се мъча…
Брадва
Мина, кирка, жила,
чакъл, процедура, метал…
Ковачница, чук, огън,
разтапяне, издухване, раждане…
Бяло, стомана, блестящо,
остро, гладко, опасно…
Дърво, трион, обработка,
ренде, шкурка, вода…
Ново, готово, режещо,
пеещо, дръжка, острие…
Удобно, единно, лежащо,
магазин, пари, собственик…
Война, битка, убийство,
кръв, мръсотия, свистене…
Меч, смърт, кал,
намиране, чувство, отново…
Светлина, чистота, бруст,
собственик, бедност, храна…
Гора, дърво, удар,
падане, грохот, повторение…
Задоволство, пари, употреба,
захабяване, мазе, ползване…
Печка, камина, цепеница,
огън, счупване, огъване…
Забравяне, дъжд, ръжда,
забиване, последно, пън…
Паметник, време, вечност,
стоене, старост, смърт…
Четири елемента
Време — безкрайност,
вечност,
движение — нестихващо,
несекващо,
неспиращо,
непреброимо,
неразрушимо —
пясък…
Материя — разлагаща се,
разпадаща се,
тленност — рушима,
оборима,
завладява,
себе си отдава,
разпръскана,
във всичко наблъскана —
някъде,
навсякъде —
прах…
Бог — създаващ,
разрушаващ,
всесилен — нереален,
индивидуален,
трансцендентален,
вечен,
в прах и пясък облечен,
осъжда,
съдба за всеки присъжда,
добър и лош,
безценен, неструващ и грош,
невидим,
но осезаем,
във всичко,
понякога,
никога —
атом…
Човек — сложен,
противоположен,
безсилен,
всесилен,
прах при прахта — винаги,