Изпод сламената шапка се подаваха няколко кичура прошарена коса, а бръчките около очите му говореха за възраст към шейсет години. Имаше слаба, почти крехка фигура с тесен ханш — пълно подобие на Реджи Салазар, само дето беше с няколко сантиметра по-висок от него. Чертите на лицето му бяха дребни и донякъде го оприличаваха на скандинавец. Имаше школуван глас, сдържани маниери, а квадратните рамене говореха за човек, който е свикнал да властва, макар че в погледа му нямаше и следа от ярост или злоба.
— Останах с налудничавото впечатление — каза спокойно президентът, — че нахлувате тук с намерението да изразите становище.
— Не е чак толкова налудничаво. Много сте проницателен. Но не съм очаквал нещо по-малко от човек с вашата власт.
— Кой, по дяволите, сте вие?
— Докато разговаряме, наричайте ме Джо. И ще ви спестя въпроса за какво е всичко това, веднага щом стигнем до площадката. Там има обществена тоалетна. — Той извади една папка изпод ризата си и я плъзна по седалката към президента. — Влезте вътре и се запознайте набързо със съдържанието. Няма да ви отнеме повече от осем минути. Забавите ли се повече от това време, ще възбудите подозрението на телохранителите ви. Не е нужно да ви обяснявам последствията.
Електрическата кола бавно спря. Без да каже дума, президентът влезе в помещението, седна на тоалетната чиния и започна да чете. Точно след осем минути излезе със смутен вид.
— Що за умопомрачителен номер кроите?
— Не е никакъв умопомрачителен номер.
— Не разбирам защо трябваше да стигнете дотам, че да ме карате да чета тази комична, научнофантастична измислица.
— Не е измислица.
— Тогава трябва да е някакъв вид изнудване.
— Колонията Джърси съществува — каза търпеливо Джо.
— Да, колкото и Атлантис5.
Джо се усмихна накриво.
— Току-що бяхте приет в клуб за подбрани хора. Вие сте вторият президент, запознат с проекта. Сега предлагам да ударите топката, а аз ще ви обрисувам картината, докато играете. Няма да е пълна картина, защото не разполагаме с много време. Освен това не ви трябва да знаете някои подробности.
— Първо искам да ви задам един въпрос. Дължите ми го.
— Добре.
— Къде е Реджи Салазар?
— Спи дълбоко в бараката.
— Бог да ви е на помощ, ако лъжете.
— Кой стик? — попита нехайно Джо.
— За къс удар. Дайте ми номер четири с желязна глава.
Президентът замахна механично, но топката полетя по права и точна линия, тупна на земята и се търкулна на около трийсет сантиметра от дупката. Той хвърли стика към Джо и се отпусна тежко на седалката на колата.
— Добре тогава… — подхвана Джо, подкарвайки към зеленината. — През 1963 година, само два месеца преди да бъде убит, президентът Кенеди се срещна с група от деветима души в дома си в Хаянис Порт. Те му изложиха строго поверителен етапен проект, който да бъде осъществен зад кулисите на новата програма „Човек в космоса“. Групата представляваше „тайно ядро“ от блестящи млади учени, крупни бизнесмени, инженери и политици, всеки с изключителни заслуги в своята област. Кенеди възприе идеята им и стигна дотам, че създаде правителствена агенция, която служеше за прикритие, за да се източват пари от федералните данъчни постъпления за нуждите на проекта под кодовото название „Колонията Джърси“. Сумата растеше и благодарение на бизнесмените, които създадоха фонд, от който всеки долар да съответства на правителствения. Научноизследователската апаратура се създаваше в съществуващи сгради, обикновено стари складови постройки, пръснати из цялата страна. Така бяха спестени милиони от първоначалните разходи, както и се избегнаха въпроси на любопитни, в случай че се построеше нова сграда на център за разработка и усъвършенстване на проекта.
— Как се е запазила операцията в тайна? — попита президентът. — Не може да е нямало изтичане на информация.
Джо сви рамене.
— Много просто. Научноизследователските екипи се занимаваха със свои собствени проекти. Всички работеха на различни места. Прилагаше се старата приказка: „Едната ръка да не знае какво прави другата“. Изработването на апаратурата беше възложено на дребни производители. Толкова просто беше измислено. Трудната част беше да се съгласуват действията под носа на НАСА, без да се даде възможност на хората там да узнаят какво се върши. Затова в космическите центрове в Кейп Канаверал и Хюстън бяха внедрени военни офицери, както и един в Пентагона, който да оказва съдействие за всички неудобни проби.
5
Митичен остров, споменат за първи път от Платон, според когото е съществувал в Атлантическия океан на запад от Гибралтар, но впоследствие потънал. — Б.пр.