— Дайте ми две седмици и след това обявете пред света съществуването на колонията Джърси. Тогава с фанфари и барабани можете да поемете ролята на голям политически герой. Две седмици, и ще можете да покажете доказателство за най-огромното научно постижение на тази страна.
— След две седмици? И защо точно тогава?
— Защото за тогава е планирано първоначалният екип да напусне колонията Джърси и да се върне на земята със събираните в продължение на две десетилетия данни от проучването на космоса: доклади за метеорологическите и лунните сонди, научните резултати от хилядите биологически, химически и атмосферни опити, безбройните снимки и километрите видеоленти на първото човешко присъствие на планетарна цивилизация. Първата фаза на проекта е завършена. Мечтата на „тайното ядро“ се осъществи. Сега колонията Джърси принадлежи на американския народ.
Президентът си играеше замислено със стика. След малко попита:
— Кой сте вие?
— Разровете се в паметта си. Познаваме се отпреди много години.
— Как да се свързвам с вас?
— Ще ви уредя нова среща, когато преценя, че е необходима. — Джо вдигна торбата със стиковете от багажника на електрическата кола и тръгна по тясната пътека към клуба. След няколко крачки спря и се върна.
— Между другото, излъгах ви. В този пакет няма бомба, това е подарък от „тайното ядро“ — кутия с нови топки за голф.
Президентът го изгледа с чувство на безсилие.
— Да те вземат мътните, Джо!
— О, и още нещо… Моите поздравления.
— Поздравления? За какво?
Джо му подаде картата за отбелязване на резултата.
— Следих внимателно играта ви. Направихте седемдесет и девет точки.
4.
Лъскавият корпус на уиндсърфа пореше развълнуваната вода с изяществото на стрела. Гладката му и нежно извита форма беше както приятна гледка за окото, така и благоприятстваше за набиране на висока скорост по вълните. Имаше може би най-опростената ветроходна система — дъската му беше направена от полиетиленова обвивка, отлята върху сърцевина от втвърдена пластмасова пяна, което я правеше лека и гъвкава. Под кърмата беше монтирана стабилизаторна дъска, или перка, служеща за странично управление, а в средната част отдолу излизаше дървена плоскост във формата на кама, която предпазваше лодката да се измества странично от вятъра.
За алуминиева мачта, монтирана на борда със сферичен шарнир, бе опънато триъгълно платно, боядисано в пурпурночервено с широка тюркоазносиня лента. Метална тръба опасваше мачтата и платното и бе здраво хванато от дълги тънки ръце с груба и мазолеста кожа.
Дърк Пит беше изморен, по-изморен, отколкото притъпеното му съзнание можеше да понесе. Имаше чувството, че мускулите на краката и ръцете му са покрити с олово, болката в гърба и раменете ставаше все по-силна с всяка маневра на уиндсърфа. Поне една трета от последния един час той се преборваше с все по-неудържимия копнеж да се отправи към най-близкия бряг и да се просне върху пясъка.
Погледна през изрязания в платното прозорец към шамандурата, отбелязваща последния наветрен етап от състезанието по ветроходен маратон от Бискейнския залив до фара на Кейп Флорида на Кий Бискейн. Внимателно зае положение, за да заобиколи шамандурата. Обръщайки платното — най-изящната маневра в уиндсърфинга, той започна да си проправя път през натовареното движение, като прехвърли товара си върху кърмата на дъската и насочи носа й по новия курс. После, хванал здраво мачтата с една ръка, завъртя такелажа по посока на вятъра, измести крака и освободи гика с другата ръка, а след това опъна плющящото платно срещу вятъра. Подет от свежия вятър, духащ от север със скорост двайсет възела, уиндсърфът побягна по разбуненото море и скоро достигна скорост трийсет километра в час.
Пит с изненада установи, че от общо четирийсет и един състезатели, повечето от които бяха поне петнайсет години по-млади от него, той беше трети — само на двайсет метра зад първите двама.
Многоцветните платна от флотилията уиндсърфи проблясваха върху синьо-зелената вода като бясно въртяща се призма. Финалът вече се виждаше. Пит внимателно наблюдаваше сърфиста пред него, изчаквайки удобен момент да щурмува. Но преди да предприеме опит да го изпревари, съперникът му прецени погрешно една вълна и цопна във водата. Сега Пит стана втори на оставащите до финала само осемстотин метра.