Голи ходила затъваха в пясъка и оставяха дълбоки бразди, докато упоритото тяло над главите им ги влачеше по плажа. От дърпането на носовите въжета корпусът се завъртя и огромната перкообразна опашка се изви в дъга от 180 градуса и застана с лице към хотела, колесникът под гондолата се вряза между храстите, издигащи се върху горната част на дигата и витлата минаха на косъм над бетона, поваляйки клони и листа.
Силен порив на вятъра откъм морето тласна „Проспъртиър“ над терасата и той, мачкайки по пътя си плажни чадъри и маси, устреми кърмата си право към петия етаж на хотела. Въжетата се отскубнаха от ръцете и вълна от безпомощни хора се затъркаля по пясъка. Битката изглеждаше загубена.
Пит успя с мъка да се изправи на крака и ту тичайки, ту препъвайки се, се добра до най-близкото палмово дърво. С последни отчаяни усилия върза за него въжето, което държеше, и трескаво се замоли то да издържи на напъна.
Въжето пое хлабината и се изопна докрай. Петнайсетметровата палма потръпна, полюшна се и се преви за няколко секунди. Множеството едновременно затаи дъх. После дървото мъчително бавно започна да се изправя и зае първоначалното си положение. Плитките корени се оказаха здраво впити в земята и дирижабълът спря, перките се задържаха на около метър и половина от източната стена на хотела.
Двеста души нададоха радостни викове и започнаха да ръкопляскат. Жените подскачаха и се смееха, мъжете с гръмогласни викове вдигаха палци един към друг. Едва ли някой печелещ спортен отбор се е радвал на толкова спонтанни овации. Охранителите на хотела изникнаха като призраци и започнаха да отстраняват хората от все още въртящите се витла.
Целият в пясък, Пит стоеше до дървото и докато си поемаше дъх, започна да чувства болката в ожулените си от въжето ръце. Вдигна поглед и за първи път огледа подробно въздушния кораб — смая се от старинната конструкция. Нямаше съмнение, че тя предшестваше съвременните въздушни балони на „Гудиър“.
Той тръгна между прекатурените маси и столове и се качи в гондолата. Екипажът вътре беше все още привързан за седалките си — никой не помръдваше, нито издаваше звук. Пит се наведе над пилота, намери ключовете за запалването и изключи двигателите. Те изпукаха един-два пъти и замлъкнаха, витлата се завъртяха още веднъж по инерция и застинаха неподвижно.
Настъпи гробна тишина.
Пит сбърчи вежди и огледа вътрешността на гондолата. Не видя следи от повреда, измервателните уредите и механизмите за управление изглеждаха напълно в ред. Онова, което го удиви, беше прекомерната електроника. Градиометърът за откриване на желязо, хидролокаторът за странично сканиране и поддънният профилограф за изследване на морското дъно — всички те бяха уреди, необходими за подводна изследователска експедиция.
Пит не забеляза морето от човешки лица, които надничаха през отворената врата на гондолата, нито чу пулсиращия вой на приближаващите се сирени. Чувстваше се напълно отдалечен от действителността и дезориентиран за миг. Горещината и влагата бяха натежали от зловеща тайнственост и от противната миризма на разлагащи се човешки тела.
Единият от екипажа стоеше приведен над малка масичка, захлупил лице върху кръстосаните си ръце, сякаш спеше. Дрехите му бяха влажни и изцапани. Пит постави ръка върху рамото му и леко го разтърси. Плътта му не беше втвърдена, напротив, усети я мека и пихтиеста. Ледени тръпки го побиха и кожата му настръхна, а в същото време по цялото му тяло се стичаха струйки пот.
Той отново насочи вниманието си към призрачните фигури, седнали пред командното табло. Лицата им бяха покрити с дебел пласт мухи, разлагането бе унищожило всякакви следи от живот. Кожата им се бе свлякла от плътта като спукани мехури след изгаряне. Челюстите им висяха, устата им зееха, а езиците им бяха изсъхнали и влезли дълбоко в гърлото. Очите бяха отворени и гледаха в нищото, очните им ябълки бяха матови и замъглени. Ръцете им с посинели нокти стояха върху механизмите за управление. Необуздавани от ензими, бактериите бяха образували газове, които по отвратителен начин издуваха коремите им. Влажният въздух и високите температури на тропика ускоряваха неудържимо процеса на гниенето.
Разложените трупове в „Проспъртиър“ бяха долетели от незнаен гроб — страховит екипаж във въздушен кораб костница, поел към призрачна мисия.