— Имаш ли поне някакви съмнения?
— Никакви, които да изложа писмено. Проблемът е в невероятно бързото разложение. Не съм виждал тъкан да се разпада толкова бързо, освен може би веднъж през 1974 година.
Не остана време Сует да чуе спомена на Руни, тъй като двамата стигнаха до моргата и влязоха. Помощникът на губернатора, тип мазник с костюм от три части, веднага скочи на крака. Още преди да чуе гласа му, Руни мислено му лепна определението „мижитурка“.
— Бихме ли могли, шерифе, веднага да пристъпим към процедурата? Госпожа Лебарон се чувства много съкрушена и желае час по-скоро да се върне в хотела.
— Съчувствам й — проточи думите шерифът. — Но не е нужно да напомням на един обществен слуга, че има известни закони, които трябва да се спазват.
— Не е нужно пък аз да ви напомням, че губернаторът очаква вашето управление да й окаже възможно най-голямо внимание, за да облекчи скръбта й.
Руни вътрешно се възхити на волското търпение на Сует. Шерифът просто подмина помощника, сякаш подминаваше кошче за боклук на тротоара.
— Това е нашият главен съдебен лекар, доктор Руни. Той ще присъства на разпознаването.
Джеси Лебарон съвсем не изглеждаше съкрушена. Седеше на един оранжев стол, отлят от пластмаса, със спокоен, хладнокръвен израз и високо вдигната глава. Въпреки това обаче, Руни долови крехкост, подсилвана от дисциплина и самообладание. Той имаше опит в председателстването на разпознаване на труп от близките му. Стотици пъти бе преминавал през това мъчително изпитание и неволно говореше тихо и се държеше любезно.
— Госпожо Лебарон, знам на какво се подлагате и ще се постарая да го изтърпите възможно най-безболезнено. Но преди всичко, искам да сте наясно, че дори да разпознаете само личните вещи по телата, това ще е достатъчно за законите, постановени в щата и страната. Второ, за мен лично ще бъде в огромна помощ всяка физическа характеристика, за която можете да си спомните, като: белези, зъболекарска работа, счупени кости или хирургическа намеса. И трето, най-почтително ви моля да не виждате останките. Макар лицевите черти да са все още разпознаваеми, разложението си е казало думата. Мисля, че ще се чувствате по-добре, ако запомните господин Лебарон такъв, какъвто е бил в живота, а не във вида му в моргата.
— Благодаря ви, доктор Руни — каза Джеси. — Признателна съм за загрижеността ви. Но държа сама да се уверя, че съпругът ми наистина е мъртъв.
Руни кимна унило, след това посочи към работната маса, върху която бяха подредени няколко части от дрехи, портфейли, ръчни часовници и други лични вещи.
— Разпознахте ли вещите на господин Лебарон?
— Да, разпознах ги.
— И сте сигурна, че са принадлежали на него?
— По отношение на портфейла и съдържанието му нямам никакви съмнения. А часовникът му е подарък от мен по случай първата годишнина от сватбата ни.
Руни се приближи до масата и взе часовника.
— Златен „Картие“ със съответната верижка и римски числа от… прав ли ще бъда, ако кажа, че са от диаманти?
— Да, от рядка форма черен диамант. Това беше камъкът според рождената му дата.
— През април, предполагам.
Тя само кимна.
— Освен вещите на съпруга ви, госпожо Лебарон, разпознахте ли някои от нещата, принадлежащи на Бък Сийзар или Джоузеф Кавила?
— Не помня какво са носили по себе си, но съм сигурна, че точно с тези дрехи видях за последен път Бък и Джо.
— Нашите следователи не можаха да открият никакви близки роднини на Сийзар и Кавила — намеси се Сует. — Ще ни помогнете много, ако посочите кои дрехи на кого са.
За първи път Джеси Лебарон се поколеба.
— Не съм съвсем сигурна… Мисля, че късите дочени панталони и ризата на цветя са на Бък. Вероятно другите са на Джо Кавила. — Тя замълча, после попита: — Сега вече мога ли да видя тялото на съпруга ми?
— Не е ли възможно да променя решението ви? — попита Руни със съчувствен глас.
— Не, дори настоявам.
— Най-добре правете това, което ви казва госпожа Лебарон — обади се помощникът на губернатора, който още не се бе представил.
Руни стрелна с поглед Сует и сви пораженчески рамене.
— Последвайте ме, ако обичате. Тленните останки се държат в хладилното помещение.
Всички послушно го последваха до дебела врата с малко прозорче, изрязано на нивото на очите, и зачакаха мълчаливо Руни да дръпне тежкото резе. От вратата лъхна студен въздух и Джеси неволно потръпна, когато Руни им направи знак да влязат. Към тях се приближи един от обслужващия персонал на моргата и ги поведе към една квадратна врата в стената. Той отвори крилото, издърпа напред плъзгаща се маса от неръждаема стомана и се отмести настрани.