Ярката червено-бяла светлина обля водната повърхност с ослепителната сила на десетки слънца, последвана от внезапен оглушителен грохот.
Гледката на красивия малък „Писто“, който изхвърча на пет метра нагоре и се пръсна във въздуха като парадна ракета, се вряза завинаги в съзнанието на Пит. Той гледаше като онемял как отломъците от нея, заедно с Джак и екипажа му, падаха във водовъртежа като горящи факли.
Моу и хората му в дрейфуващата моторна лодка просто изчезнаха от водната повърхност.
Взривната вълна пръсна във въздуха двата военни хеликоптера. В радиус от три километра чайките бяха пометени от взривната вълна. Витлото на „Озеро Зайсан“ излетя над водата и се разби в командния мостик на съветския ескадрен миноносец, помитайки всеки, който се намираше там. Усукани стоманени плочи, болтове и нитове, звена на вериги и палубни принадлежности се посипаха върху града, пробивайки стени и покриви като оръдейни снаряди. Телефонни и електрически стълбове се прекатурваха, пречупени в основите си.
Стотици хора загинаха, както спяха в леглата си. Мнозина бяха надупчени от хвърчащи стъкла или смазани от срутени тавани. Хора по улиците биваха повдигани от земята и тръшвани в сградите.
Ударната вълна засегна града със сила, два пъти по-голяма от опустошителния регистриран ураган. Дървените постройки край брега бяха сринати до основи, сякаш бяха картонени; стотици хиляди прозорци бяха натрошени, паркирани автомобили бяха запратени в сградите.
Навътре в пристанищните води се взриви и чудовищният „Озеро Байкал“.
Отначало от корпуса му започнаха да излитат пламъци. После целият кораб цистерна избухна във вид на огромно огнено кълбо. Вълна от пламнало гориво заля крайбрежните постройки и причини верижни експлозии на леснозапалимите товари, подредени на доковете. Горящи парчета метал паднаха върху складовете за течни горива в източната част на пристанището и те започнаха да експлодират един след друг като фойерверки, изхвърляйки гигантски облаци черен дим над града.
Избухна нефтена рафинерия, след нея и химически завод. Последваха взривове във фабриката за бои и завода за торове. Два товарни кораба в близост до тях, които се отправяха към открито море, се сблъскаха, предизвикаха пожар и бяха обгърнати от пламъци. Голямо парче горяща стомана от разрушения кораб цистерна отхвръкна към един от десетте железопътни вагона, съдържащи пропан, и ги вдигна във въздуха като наниз от фишеци.
Последва нов взрив… После още един… И още един.
Почти шесткилометров пояс навътре от брега се превърна в пепелище. Пепел и сажди покриха града като черен снеговалеж. Само неколцина от пристанищните докери оцеляха. За щастие рафинериите и химическият завод бяха почти безлюдни. Човешките жертви щяха да са много повече, ако всичко това не беше станало в навечерието на национален празник.
Най-страшното от бедствието в пристанището мина, но кошмарът за останалата част от града тепърва предстоеше.
Огромна, петнайсетметрова вълна се надигна от водовъртежа и препусна към брега. Пит и останалите мъже гледаха със страхопочитание как зелено-бялата водна планина бучи зад тях. Те седяха и без паника чакаха да видят как крехката малка моторница ще бъде разбита на парчета, а водата ще се превърне в техен гроб.
Дигата покрай „Малекон“ отстоеше само на трийсетина метра, когато хоризонталната водна лавина погълна лодката. Гребенът на вълната се нави и се пръсна върху пасажерите й. Мани и трима от мъжете изхвърчаха от местата си и Пит ги видя как летят през унищожителните пръски като отнесени от торнадо греди на покрив. Дигата вече беше по-близо, но инерцията на вълната повдигна моторната лодка, прехвърли я над нея и я запрати върху широкия булевард.
Пит тъй здраво стискаше кормилото, че то се откъсна от арматурата и остана в ръцете му. Той реши, че това е краят, но със съзнателно усилие на волята пое дълбоко въздух и го задържа, докато пропадаше във водната пропаст. Отвори очи и като на сън видя през неочаквано чистата и вихреща се вода как автомобилите се преобръщат с бясно спираловидно движение, сякаш ги търкаляше невидима гигантска ръка.
Дълбоко под кипящия водовъртеж Пит се почувства странно независим. През ума му мина абсурдната мисъл, че е на път да се удави на някоя улица. Жаждата му за живот го крепеше силно, но той не се бореше безразсъдно и пестеше ценния кислород. Отпусна се и напразно се опита да погледне през пяната. Чувстваше, че съзнанието му работи изненадващо ясно. Знаеше, че ако вълната го блъсне в някое от бетонните здания, връхлитащите тонове вода ще го превърнат в същата каша, в която ще се превърне и пъпеш, хвърлен от самолет.